Вторият инцидент беше нещо, за което бяха по-подготвени, защото веднъж вече се бяха сблъсквали с него — силният стенещ вятър, който Калвин бе кръстил Риданието на Гея.
Преди ветровете да достигнат максималната си сила, те успяха да извлекат Титаник на брега, да го привържат здраво и да се скрият откъм подветрената страна на корпуса. Чироко не разреши да навлизат в гората, припомняйки си как един от големите прекършени клони едва не ги уби.
Шибащият в лицата им вятър и връхлитащите ги отгоре облаци не осигуряваха особено добри условия за наблюдение, но все пак от време навреме тя успяваше да зърне светкавиците на урагана, идващ от страната на Океан. Облаци се спускаха на талази откъм отвора в края на огромната спица над замръзналото море, подобно на смразяващото дихание на някой Бог. Вятърът се блъскаше в ледената покривка и разкъсвайки я, се извиваше в многобройни смерчове, които от това разстояние изглеждаха малки, но трябва да бяха огромни.
През облаците, които бързо се приближаваха към Хиперион, Чироко можа да види вертикалните поддържащи кабели, свързващи земята на Океан с покрива. Даже и да имаше движение, причинено от вихрушката, то явно бе толкова незначително, че не би могло да се забележи от тук, но все пак би трябвало да има някакво люлеене или вибрации. Кабелите излъчваха фина сива мъгла, която се спускаше към основата им. Трябваше да си припомни, че фините частички, които тя виждаше сигурно бяха големи колкото дърветата наоколо. Скоро облаците закриха всичко и започна да вали сняг. Малко след това реката започна да приижда и се издигна почти до Титаник. Чироко почувства как земята се тресе.
Тя знаеше, че наблюдава част от въздушно-циркулационната система на Гея в действие и се замисли по какъв начин въздухът се всмукваше в спицата и какъв механизъм го издухваше обратно навън. Не можеше да разбере също, защо този процес трябваше да бъде толкова разрушителен. Часовникът на Калвин показваше, че от последното Ридание на Гея бяха изминали седемнадесет дни и тя се надяваше, че до следващото няма да бъдат по-малко.
Както и преди, студът не продължи повече от шест или седем часа и снегът не успя да се задържи по земята. Този път обаче те бяха добре облечени и установиха, че дрехите направени от материята на Цепелина ги защитиха по-добре отколкото очакваха, най-вече по отношение на пронизващия вятър.
Тринадесетия ден от началото на пътуването бе отбелязан с две събития — нещо, което се случи и нещо, което не се случи.
Първото бе, че най-после достигнаха устието на Клио, мястото, където тя се вливаше в могъщата Офион. Бяха навлезли дълбоко в южната част на Хиперион, почти по средата между централния и южния вертикални кабели, така че сега и двата се извисяваха над тях.
Офион имаше синьозелени води и бе значително по-широка и по-бърза от Клио. Течението въвлече Титаник в средата на реката и след кратка борба с прътовете, опитвайки се да придържат лодката по-близо до брега се отказаха, решавайки, че е по-безопасно да си останат там. Скоростта на течението и размерите на Офион напомниха на Чироко и Бил Мисисипи, само че с много повече растителност и високи дървета по продължение на двата бряга. Джунглата не се бе изменила, само реката, в която плуваха бе станала по-широка и доста дълбока.
Това, което не се случи разтревожи много повече Чироко — бе изчислила, че трябва да стане точно този ден, разчитайки на часовника на Калвин.
Последните двадесет и две години мензисът й беше редовен като морските приливи и отливи и сега много се разстрои от факта, че е пропуснала един цикъл.
— Знаеш ли, че изминаха тридесет дни от последния ми мензис — попита тя Габи вечерта.
— Така ли? Не съм обърнала внимание — нацупи се Габи.
— Да. И мисля, че е повече от обикновено закъснение. При мен винаги е било на двадесет и деветия ден, понякога един ден по-рано, но никога по-късно.
— Знаеш ли, моят също закъснява.
— Така си и мислех.
— Исусе, но това е абсолютно безсмислено!
— Спомняш ли си какви противозачатъчни средства употребяваше на Рингмастър? Би ли могла да пропуснеш да вземеш някое от хапчетата?
— Не вярвам. Калвин ми даваше нещо само веднъж в месеца. Казваше, че е достатъчно.
— Страхувах се, че неизбежно ще се случи нещо такова — въздъхна Чироко. — Аз не взимам хапчета защото повръщам от тях. Използвах една от тези изкуствени мембрани. Бях с нея, когато То ни погълна. Когато се сетих да я проверя, вече бяхме срещнали Бил и Август и… и беше твърде късно — изпита малко неудобство, че обсъжда това с Габи, макар факта, че прави любов с Бил да не бе тайна — на Титаник нямаше къде да се скрият, пък и Габи се стараеше да не ги оставя нито за минутка сами.