— Подобен червей е описан в една книга — прекъсна го Бил.
— И в един филм — обади се Чироко. — Нарича се Дюн.
Калвин изглежда се ядоса, че го прекъснаха и погледна нагоре за да се увери, че цепелинът все още го чака.
— Както и да е — каза той. — Питам се дали този червей е способен да причини такива разрушения в Мнемозина. Можете ли да си представите, какво би направил с корените на дърветата? Може да изоре цялата област само за две години.Дърветата умират. Скоро след това структурата на почвата се разрушава и не е в състояние да задържа повече вода и веднага след това реките изчезват под земята. Знаете, че е така — Офион минава през Мнемозина. Вижда се къде изчезва в земята и къде се появява отново. Водният поток не се прекъсва, но и не може да напои Мнемозина…
Тогава реших, че никой от тези, които са проектирали Мнемозина, не би сложил съзнателно такъв червей там. Може би ако не беше тъмнината или нещо друго, което го възпира той щеше да прекоси Океан и да разруши цялата Гея. Мисля си, цяло щастие е, че не се е случило. Но ако това място продължава да разчита на късмета, няма да е много за дълго. Този червей явно е някаква мутация, а това значи, че наоколо няма някой, достатъчно могъщ за да го убие и да върне нещата по местата им. Страхувам се, че съществата, които са построили Гея или са измрели, или са се върнали към дивачеството, като тия истории, които ти ни разказа, Бил.
— Това е една възможност — съгласи се Бил.
— Разбира се, че е — изсумтя Чироко. — Но също е възможно вашето обяснение да се окаже твърде сложно. Ами ако хората тук обичат червеи, отглеждат ги като домашни животни и не могат да понасят, когато те се измъчват. Така, че когато този е пораснал и не е можел повече да живее в умалялата клетка, те са му дали Мнемозина. Както и да е. Ние трябва да се доберем до главината.
— Правилно сте решили — съгласи се Калвин. — Аз пък ще облетя целия пръстен и ще видя дали някой не е останал жив. Може би създателите не са все още съвсем подивели и имат някаква технология, достатъчна за да се изработи радиопредавател. Ако е така, ще се върна да ви кажа и вие, приятелчета се отправяте право към дома.
— Вие, приятелчета? — каза Чироко. — Ние всички ще си отидем. Знам, че не можеш да ни понасяш, но това съвсем не значи, че ще те изоставим тук.
Той се намръщи и повече нищо не каза.
Преди Свирчостоп да се издигне, Калвин изхвърли от него няколко Смехурковци, привързани към парашути. той ги бе използвал вместо тежести за да могат парашутите да се откъснат от плътта на цепелина. Синкавата коприна и дългите нишки бяха най-полезните неща измежду всичко, което бяха намерили тук досега.
Габи сгъна грижливо парашутите и ги прибра, като през цялото време ахкаше и се заричаше да облече Чироко като царица. Чироко се примири. Струваше си да плати тази малка цена за да поддържа Габи в добро настроение.
И така, Титаник още веднъж бе спуснат във водата и поеха надолу по Офион. Новоизникналата ситуация ги караше да бързат още повече. Трябваше да установят контакт с някоя раса, достатъчно напреднала за да им помогне да стерилизират инструментите или да намерят начин да запалят огън и се налагаше да стане колкото се може по-скоро. Нещото в техните кореми не можеше да чака.
Много от следващите дни тя мислеше само за това. Отвращението от непознатата природа на Звяра, който бе посадил семето си в утробата й, стискаше в стегнат юмрук цялата й личност.
Абортът бе единственото разрешение на проблема, даже ако беше сигурна, че носи в себе си човешки зародиш. Решението й нямаше нищо общо със същността на самото майчинство. Тя бе планирала да стане майка, след като се оттегли от НАСА на четиридесет или четиридесет и пет години. Беше оставила на съхранение дузина яйцеклетки в криогенните камери на О’Нейл Едно. Те щяха да бъдат оплодени и имплантирани в нея, когато почувства, че е готова да роди дете — обичайна предвидливост, широко разпространена сред космонавтите и даже сред колонистите на Луната и изкуствените сателити LS. По този начин хората се застраховаха срещу евентуални нарушения на възпроизводителните си възможности, причинени от космическата радиация. Искаше да отгледа едно момче и едно момиче, но едва тогава когато бе достатъчно стара да им бъде баба.
Тя щеше да избере момента, независимо от това, дали бащата беше човек или безформено чудовище от недрата на Гея. Още повече, че тук не беше мястото, където може да износи едно дете. Имаше още много неща, които трябваше да свърши — трудни и опасни и едно дете в случай, че се роди би създало големи проблеми. А тя бе твърдо решила да се измъкне от тук.