Вглеждайки се по-добре в далечните хълмове успя да различи стадо животни — множество черни точки на жълтия фон на тревите. Стори й се, че две или три от точките бяха по-големи от другите.
Канеше се вече да се връща към лагера, когато чу музиката. Идваше някъде отдалеч и бе много тиха. Едва сега осъзна, че от доста време е слушала мелодията без да я разграничи от останалите звуци наоколо. Нежни акорди обвиваха основния мотив, болезнено благозвучен и чист. Той й навяваше покой, напомняше за места, където се бе чувствала безгрижна и щастлива, места които може би никога повече нямаше да види и беше толкова познат и близък, сякаш го бе чувала още в люлката.
Разбра, че плаче, неподвижно на хълма, притихнала в очакване на някакво чудо. Но песента си бе отишла, разтваряйки се в далечината.
Титанидата ги откри в момента, когато разпъваха палатката, за да пренесат вътре Бил. Беше застанала в горния край на стръмния склон, който Чироко изкачи миналия ден. Зачака съществото да направи първата крачка, но то явно си мислеше същото.
Без съмнение най-точната дума за това чудо беше кентавър. Долната му част бе досущ като конско тяло, докато горната изглеждаше толкова човешка, че Чироко се стресна. Не беше напълно сигурна, че вярва на очите си.
Не изглеждаше по начина, по който Уолт Дисни си бе представял кентаврите, но и нямаше много общо с класическия гръцки образ. Беше твърде окосмено, макар в по-голямата си част белезникавата кожа по тялото му да бе гладка. Големи многоцветни кичури косми се спускаха на каскади по главата и опашката, а така също по ръцете и четирите крака от колената надолу. Най-странното бе че между предните крака също растяха кичури, там където един истински кон — в момента Чироко се опитваше да си го представи, имаше гладка кожа. Носеше овчарска гега и с изключение на няколко украшения, по тялото му не се виждаше нищо друго.
Сигурна бе, че това е една от Титанидите, за които Калвин спомена, макар че бе сгрешил при превода. Тя, той им бе казал, че всички са самки, беше не с шест крака, а с чест крайника.
Чироко пристъпи една крачка напред и Титанидата допря устата си с ръка, после с бързо движение я протегна напред.
— Внимавай! — извика тя. — Моля те, бъди предпазлива.
За секунда Чироко се замисли какво има предвид Титанидата, но после застина, безкрайно учудена, че въобще разбра за какво става въпрос. Титанидата не го бе казала на английски, нито на руски или френски, а това бяха единствените езици, които знаеше.
— Какво ста… — тя млъкна за да си прочисти гърлото. Някои от думите имаха доста високи звуци. — Какво става? В опасност ли сме? — Едва можа да произнесе въпросите — бяха трудни за изговаряне и изискваха сложна модулация на гласа.
— Допуснах, че сте — изпя отговора Титанидата. — Мислех, че сигурно ще паднеш. Но ти по-добре знаеш какво е правилно за твоята раса.
Габи изгледа учудено Чироко.
— Какво по дяволите става тук? — попита тя.
— Мога да я разбирам — отговори Чироко, без да се впуска в подробности. — Току-що ни каза да внимаваме.
— Да внимаваме… Но как разбра?
— Калвин как разбираше цепелина? Нещо се е напъхало в мозъците ни, скъпа. Но в момента е много удобно, така че млъкни — бързо избърбори тя, за да не даде време на Габи да попита още нещо.
— Вие ли сте народа на блатата? — попита Титанидата. — Или идвате от замръзналото море?
— Нито едното, нито другото — изпя няколко трели Чироко. — Ние само пътувахме през блатото по нашия път към… морето на злото, но един от нас е болен. Ние не искаме да те нараним.
— Ще ме нараните малко ако отидете до морето на злото, защото ще умрете, а аз ви харесвам. Твърде сте големи за ангели, които са изгубили крилете си и твърде почтени за същества от морето. Признавам, че досега не съм виждала други като вас.
— Ние… би ли дошла при нас на брега? Моята песен е твърде тиха и вятърът не може да я издигне към теб.
— Ще бъда при вас след две поклащания на опашката ти.
— Роки! Внимавай, тя иска да слезе долу — изсъска Габи, пристъпи напред и застана пред Чироко, решително стиснала стъкления кинжал.
— Знам, че иска — бързо каза Чироко, хващайки я за ръката с кинжала. — Аз я помолих. Освободи пътя, докато не си е помислила нещо лошо и стой отзад. Ще ти извикам, ако стане напечено.