— Ей там виждам една майка, която все още има деца.
Препусна към неголям храсталак, растящ в близката падина. Край всеки храст от земята излизаше израстък, подобен на камбана. Тромпет хвана камбаната, измъкна я от почвата и заедно с корените я домъкна до фургона.
— Трябва да се пее на семето — обясни той, после свали от рамото си месинговия рог и изсвири кратка танцова мелодийка в пет четвърти такт. — Сега си наведете ушите… — млъкна смутено, но след секунда продължи. — Направете там, каквото вашата раса прави когато иска да чува по-добре.
След половин минута чуха звуците на рога, пискливи, сякаш излизаха от Едисоновия цилиндър, но напълно отчетливи. Тромпет изпя няколко тона, които веднага бяха повторени, последва кратка пауза и изведнъж двата мотива прозвучаха едновременно.
— Тя чува моята песен и я харесва. Видяхте ли? — изпя Тромпет и щастливо се усмихна.
— Прилича ми на концерт по желание на слушателите от някоя радиопрограма. Ами ако дискоджокера не иска да пусне точно тази песен?
Чироко преведе въпроса на Габи по най-добрия възможен начин.
— Трябват доста упражнения, за да се научиш да свириш приятно — напомни им Тромпет. — Но са много добросъвестни и полезни. Майката може да пее по-бързо, отколкото четирите крака да бягат.
Чироко започна да превежда, но Тромпет я прекъсна.
— Тия семена са много полезни и при построяването на очите, които виждат в тъмнината — изпя той. — С тях наблюдаваме в кладенеца на ветровете за да не ни изненадат Ангелите.
— Струва ми се, че описва нещо като радар — обади се Чироко.
— Ти май вярваш на всичко, което тия свръхобразовани понита ти кажат — подозрително я изгледа Габи.
— Ще ми кажеш ли тогава, как работят семената? Да не би да мислиш, че в тях няма електроника? Или предпочиташ телепатия?
— По-скоро бих повярвала в магии.
— Наречи го магия тогава. Но аз мисля, че в тия семена има кристали и схеми. Щом могат да отглеждат органичен радиопредавател, защо да не могат радар?
— Радио — може би. И то само защото го видях със собствените си очи, а не защото искам да имам нещо общо с него. Но радар — не!
Радарната инсталация на Титанидите се намираше под навеса в предната част на фургона. Изглеждаше като някаква абстрактна модернистична скулптура. Имаше различни по големина орехи и листа прикрепени към една делва, пълна с рохкава пръст. От долната част на съда излизаха дебели лиани. Лечителят обясни, че в почвата имало червей, който генерирал „субстанцията на силата“. На повърхността от радиосемената бе подредена мозайка. В областта около кафявата пъпка на всяко семе, заобикаляйки я, симетрично бяха монтирани фини дървени втулчици, в чиито дупки се свързваха тънките като игла ластари на някакво изключително дълго увивно растение. Виждаха се и много други необясними приспособления, но беше явно, че всичко е от растителен произход. Едно голямо плоско листо имаше способността да луминисцира, когато върху него паднеше сноп светлина излъчван от друго подобно листо.
— Лесно е да се разгадае — пропя весело Лечителят. — Тази точка от фалшив огън представлява Небесния гигант, който виждате ей там срещу Рея — пръстът на Титанидата посочи едно петно на растителния екран. — Вижте как умира… ето. И сега отново светва, само че по-ярко и малко по-нагоре.
Чироко започна да превежда, но Габи я прекъсна.
— Знам как работи радара — измърмори тя. — Цялото това противно устройство ме дразни.
— Сега не се нуждаем от него — увери ги Тромпет. — Още не е настъпил сезонът на ангелите. те идват от изток, когато Гея издиша въздух и ни причиняват страдание, докато тя не ги всмуче обратно в гърдите си.
Чироко се запита дали е разбрала правилно как се изрази Тромпет — „всмуче върху гърдите“ или „в гърдите“, но не можа да го дообмисли, защото Бил изстена и отвори очи.
— Здравей — поздрави го Лечителят. — Радвам се, че се завърна.
Бил понечи да стане, но когато размърда крака си изкрещя от болка.
Чироко застана между него и Лечителя. Той я видя и въздъхна облекчено.
— Много лош сън, Роки — проговори той.
— Вероятно не всичко е било сън — потърка челото си тя.
— А? О-о, ти имаш предвид кентаврите. не е това. Спомням си как този белият ми пя, докато ме люлееше.
— Как си сега?
— Много слаб. Кракът не ме боли толкова. това добър знак ли е или просто е станал безчувствен?
— Мисля, че състоянието ти се подобрява.
— А какво става с… ти знаеш… Гангрена? — избягна погледа й той.
— Не мисля. Изглежда много по-добре откакто Лечителят го обработи.
— Лечителят? Кентавърът?