— Какво беше това…
— Не знам. Всичко, което ми казаха бе да не се намесваме. Хайде, помогни ми да преместим Бил.
Беше буден. Не личеше да е ранен. Когато го повдигаха на одъра, погледът му си остана зареян в небето.
— Света Богородице! — каза той, достатъчно силно за да го чуят сред писъците на Титанидите. — Там горе ги убиват…
Чироко погледна нагоре точно в момента, в който едно от летящите създания отсече три върви от парашута на последната от спускащите се Титаниди, останала жива. Парашутът се сгърчи и с главозамайваща скорост Титанидата изчезна зад ниския хълм на изток.
— Ангели ли им казват? — учуди се Бил.
За Титанидите това бяха ангели на смъртта. С човешки тела и огромни криле — седем метра от единия до другия край, тия същества превърнаха мирното пространство над Хиперион в кланица. В небето вече не се виждаше нито един парашут.
Битката се пренесе зад хълма и се скри от погледа им. Титанидите пищяха пронизително, докато някъде отгоре, трябва да бяха Ангелите, се носеше зловещ вой.
— Зад теб — предупреди я Габи и Чироко се обърна светкавично.
Един ангел приближаваше безмълвно от изток. Летеше ниско и крилата му, абсолютно неподвижни, почти докосваха земята. Фигурката нарастваше с неимоверна бързина и скоро тя можа да различи сабята, стисната в лявата ръка. Лицето му бе застинало в кръвожадна гримаса, краищата на очите сълзяха и ясно се видя как мускулите на ръката му се нагърчиха на възли, когато издигна сабята над главата си…
Профуча над тях и удари леко няколко пъти с криле, за да се издигне над ниския хълм.
— Пропусна ме — изсъска Габи.
— Седни веднага! — заповяда Чироко. — Твърде голяма мишена си като стърчиш така. И да знаеш, че не те пропусна. Просто промени намерението си в последния момент. Видях как спря замаха.
— Защо се отказа? — Габи се сви до Чироко и продължи да оглежда хоризонта.
— Не знам. Най-вероятно, защото нямаш четири крака. Но следващият път може да не бъде толкова наблюдателен.
Скоро видяха втори ангел да прелита над тях под малко по-различен ъгъл. Изглеждаше така сякаш въздухът се разтваря пред него, краката му бяха събрани и ходилата оформяха нещо като опашна плоскост. Ръцете прилепваха плътно, прибрани към тялото, а крилата бяха точно толкова разтворени, колкото да управляват полета при тази висока скорост. Чироко никога не бе виждала толкова грациозни и икономични движения.
Откъм страната на хълма се появи още един и пикира със свистене към земята, набирайки скорост, почти целуна тревата и се изви рязко нагоре за да изчезне отвъд билото.
— Много са добри — прошепна Габи.
— Така е — съгласи се Чироко. — Не бих искала да се бия с тях във въздуха даже и да имам криле.
Внезапно леденостуден вятър задуха от изток, вдигайки облаци прах от сухата земя.
В далечината се чу тропот. Иззад хълма, заобикаляйки го от двете страни се появиха Титанидите и препуснаха към фургона, преследвани от ято Ангели. Чироко успя да разпознае някои от тях. Левият преден крак на Тромпет бе облян в кръв. Всички носеха дървени пики с месингови остриета на върха и бронзови саби.
Не надаваха викове и бяха престанали да пеят бойните си песни, но лудостта в очите им продължаваше да гори. Пара излизаше от ноздрите им и телата на тези, които нямаха окосмяване по кожата, блестяха. Прогърмяха покрай тях, намалиха скоростта и се завъртяха обратно за да посрещнат Ангелите.
— Ще използват фургона за прикритие — извика Габи. — Ще се окажем в средата на битката. Скачай бързо!
— А Бил? — изкрещя Чироко.
Погледът на Габи светкавично се кръстоса с нейния. За секунда изглеждаше така, сякаш иска да каже нещо, после изръмжа някаква неразбираема тирада и взе сабята от Чироко. Когато застана на края на фургона и погледна към приближаващите Ангели, изражението на лицето й издаваше повече ярост отколкото здрав разум. Още веднъж Чироко видя крехкия гръб на момичето, изправено между любовта си и приближаващата опасност.
Ангелите не й обърнаха никакво внимание.
Габи стоеше със сабя в ръка, готова да посрещне атаката, но те профучаха покрай фургона и връхлетяха върху Титанидите, които бяха заели позиция зад него.
Шумът прехвърли границите на човешките възприятия. Воят на ангелите се смеси с писъците на Титанидите и със свистенето на десетките гигантски криле, разкъсващи въздуха.
Чудовищно привидение изплува от облака прах, един кошмар, оцветен в кафяви и черни оттенъци. Крилете му се движеха в конвулсии, като призраци, които току-що се съживяват. Беше заслепен и мушкаше безцелно с копието и сабята на всички страни, в желанието си да се измъкне от бъркотията. Не изглеждаше по-голям от десетгодишно дете. Тъмна кръв бликаше от десния му хълбок.