Оказа се точно над тях, когато реши да се измъкне от бъркотията. Не изглеждаше по-голям от десетгодишно дете. Тъмна кръв бликаше от десния му хълбок.
Оказа се точно над тях, когато реши да се освободи от копието и го метна надолу. Месинговото острие премина през ръкава на робата на Габи и се заби в пода на фургона, трептейки като тетива. Когато Ангела ги подмина видяха, че от врата му стърчи дървена пика. Падна някъде в прахта отпред и Чироко не можа да види нищо повече.
Битката се измести далеч от тях така внезапно, както ги бе връхлетяла. Воят премина в по-висока октава и Ангелите започнаха да се издигат нагоре, смалявайки се, докато се превърнаха в малки призрачни очертания, пърхащи високо във въздуха, отдалечаващи се на изток.
Отпред се чу някаква суматоха — три Титаниди тъпчеха с крака тялото на падналия Ангел. Вече бе трудно да се каже дали то някога е изглеждало човешко. Чироко отвърна поглед от гледката, отвратена от кръвта и убийствената ярост, изписана по лицата на Титанидите.
— Какво ги накара да избягат? — попита Габи. — Още две минути и щяха да приключат с всички ни.
— Трябва да са видели нещо, което ние не можем да видим оттук — отговори, след като помисли малко Чироко.
В това време Бил се беше загледал на запад.
— Ето там — посочи с ръка той. — Някой идва.
Чироко видя познати фигури. Бяха Кларнет и Банджо пастирите, галопиращи бясно към тях.
— Можете ли да ми покажете нещо по-впечатляващо? — горчиво се засмя Габи. — Едното от тия хлапета е само на три години.
— Погледнете нататък — отново се обади Бил, сочейки в друга посока.
Над хълма преливаше пъстра вълна от Титаниди — една прашна, задъхана кавалерия.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Беше шест дни след атаката на ангелите или шестдесет и първия ден от появяването им на Гея. Чироко лежеше на една ниска масичка, а краката й широко разтворени встрани бяха промушени в импровизирани от кожени ремъци стремена. Калвин се бе навел някъде под нея, но тя нямаше сили да го гледа. Белокосата Титанида-Лечител също беше тук и внимателно наблюдаваше операцията, без да престава да пее своите лечебни песни. Те успокояваха до известна степен Чироко, но естествено нищо не можеше да замени упойката.
— Успях да разширя шийката на матката — съобщи Калвин.
— Не искам да чувам нищо за това.
— Съжалявам — понадигна се, после рязко се изправи и Чироко видя челото и очите му над хирургическата маска — бяха плувнали в пот. Титанидата го избърса и той й благодари с поглед. — Би ли преместила тази лампа по-насам.
Габи приближи мъждукащия светилник и сенките, които краката на Чироко хвърляха върху стените станаха още по-големи. Чу металическото потракване на инструментите, когато бръкна в стерилизиращата вана и усети как кюретата се чукна леко в стените на спекулума.
Би трябвало инструментите да бъдат от неръждаема стомана, но Титанидите не можеха да правят такива. Калвин и Лечителят бяха поработили доста дълго с най-добрите местни майстори, докато най-накрая се получи нещо, което той реши, че може да използва.
— Боли! — простена през зъби Чироко.
— Причиняваш й болка — обясни Габи, като че Калвин не разбираше английски.
— Габи, или пази тишина, или ще намеря някой друг да държи лампата! — Чироко никога не бе чувала Калвин да говори така грубо.
Болката не беше много силна, но постоянна и подобно на болката във вътрешното ухо не можеше да се локализира. Беше в състояние да чувства и чува стърженето и от това зъбите й заскърцаха още по-отчаяно.
— Добрах се най-после — меко каза той.
— Добра се? Можеш да го видиш?
— Да. Нещата са напреднали повече, отколкото предполагах. Добре, че настоя да побързаме с аборта — продължи да стърже той, като от време на време спираше за да изчисти кюретата.
Габи се обърна настрани и започна да разглежда нещо върху дланта си.
— Има четири крака — прошепна тя и понечи да се приближи към Чироко.
— Не искам да го виждам! Махни го веднага по-далеч от мен!
— Мога ли да го погледна? — помоли Титанидата.
— Не! — Чироко се мъчеше да не повърне и не можа да изпее отговора, но поклати яростно глава.
— Габи, унищожи го! Още сега, чуваш ли?
— Направих го, Роки.
Чироко изпусна дълбока въздишка, която се превърна в хлип.
— Не исках да ти крещя така. Титанидата каза, че иска да го види. вероятно трябваше да й разреша. Може би щеше да проумее нещо.