— По дяволите! Просто исках да им покажа някои неща. като тази карта, например. Не могат да планират стратегията си без карта. Нуждаят се също и от нова тактика, но…
Трубадурът го прекъсна, като изсвири един много висок тон, който им служеше за настройка на гласа, но всъщност изпълняваше ролята на учтиво покашляне. Чироко осъзна, че съвсем го бяха игнорирали.
— Извинете, че ви прекъсвам — запя той. — Тази рисунка наистина е много хубава. Ще си я нарисувам на гърдите следващия път, когато имаме празник. Но бих се радвал много, ако ми кажете нещо повече за сивия прах, който пази в себе си Силата. Джен спомена за него.
— Исусе! Джен! — избухна Чироко, но овладя гласа си и се обърна към Трубадура. — Моят приятел, който не може да пее добре вашите песни трябва да се е изразил неясно. Аз не знам за такъв прах.
Очите на Трубадура излъчваха спокойствие и любезност.
— Ако не познавате сивия прах, тогава ми говорете за съоръжението, което хвърля копия във въздуха по-далеч отколкото хвърля ръката.
— Отново не си разбрал правилно. Извинявай, изчакай един момент — изпя учтиво Чироко, после се обърна към Джен, като се постара гласът й да прозвучи спокойно:
— Джен, излез! Ще разговарям с теб по-късно.
— Роки, всичко, което исках да…
— Това е заповед, Джен!
Той се поколеба. Чироко бе обучена за ръкопашен бой и крайниците й бяха по-дълги. Джен обаче също владееше бойни изкуства, при това бе значително по-силен. Съвсем не беше сигурна дали може да го победи, но бе готова да опита.
Няколко секунди се гледаха втренчено, после напрежението рязко спадна и Джен се отпусна, шляпна леко с ръце по масичката и напусна стаята. Трубадурът бе проследил всички с очи, без да пропусне нищо, но лицето му си остана безизразно.
— Съжалявам, че съм причина поток от лоши чувства да потече между теб и твоят приятел — тихо изпя той.
— Вината не е твоя — сега, когато сблъсъкът бе преминал, почувства ръцете си ледено студени. — Аз… виж, Трубадуре — продължи да пее с песента на равните тя. — Ти на кого вярваш? На мен, или на Джен?
— Не се сърди, Рах-кии, но мисля, че ти криеш нещо.
Улови се, че гризе кокалчетата на пръстите си. Трябваше веднага да вземе решение, а не знаеше кое ще бъде най-правилно. Титанидата бе сигурна, че Чироко лъже, но от друга страна колко знаеше Трубадура? Докъде бе стигнал Джен?
— Прав си — запя най-после тя. — Притежаваме праха, който пази в себе си Силата. Ако я освободим, може да разруши цял град. Знаем и други тайни начини за разрушение, и то такива, че ме е срам за това. Има тайни, които могат да пробият огромна дупка във вашия свят и въздухът, който дишате, да изтече в студения космос.
— Ние не се нуждаем от нищо такова — изпя Трубадурът. Изглеждаше много заинтересуван. — Стига ни сивия прах.
— Не мога да ти дам от него. не го носим със себе си.
Измина доста време. Очевидно Титанидата искаше много внимателно да обмисли песента си. Най-после запя отново:
— Твоят приятел Джен мисли, че сме в състояние да ги направим. Умеем много добре да обработваме дървото и познаваме отлично химията на живите неща.
— Той вероятно е прав — въздъхна Чироко. — Но не можем да ви кажем тайните.
Трубадурът само я погледна въпросително и продължи да мълчи.
— Моите лични чувства нямат нищо общо с това — обясни тя. — Тези, които стоят над мен, мъдреците на нашата раса, са казали че трябва да бъде така.
— След като старейшините са заповядали — сви рамене той. — Нямаш голям избор.
— Радвам се, че виждаш нещата по този начин.
— Твоят приятел Джен не уважава старейшините. Ако пак го попитам той може да ми открие неща, които са ми нужни за да победим ангелите.
Сърцето й замря, но се постара той да не го забележи.
— Джен беше забравил. Преживял е много трудности по време на пътуването. Мислите му се бяха разпилели. Но сега аз му напомних какъв е неговия дълг.
— Разбирам — кимна с глава той, предложи й чаша вино и се замисли.
Тя отпи една глътка, благодари му и започна да продължи:
— Вярвам, че аз самият мога да конструирам метател на малки копия. Гъвкава пръчка, краищата й завързани един за друг с ремък.
— Изненадана съм, че не сте го направили досега. Изобретили сте значително по-сложни неща.
— Имаме нещо подобно, но само децата го използват в игрите си.
— Не мога да разбера причините за вашата война с ангелите. Защо всъщност се биете?
— Защото те са ангели — намръщи се Трубадура.
— И няма никаква друга причина? Бях впечатлена от толерантността ви към останалите раси. не чувствате никаква омраза към мен и моите приятели, към цепелините или даже към Йетите в Океан.