Чироко се усмихна — не беше лесно да се надговори една Титанида.
— Защото не винаги върши работа. И тогава нашите бойци се унищожават едни други. Но оръжията ни са се усъвършенствали и са станали толкова мощни, че от много време насам никой не ги е използвал. Като доказателство мога да ти представя факта, че имаме възможност да разрушим цялата планета, но от… — тя се замисли малко. — Но от шестдесет милирота не е имало голяма война.
— Едно мигване на окото в сравнение с времето, откогато Гея се върти — изпя замислено той.
— Това не се хвалби. Ужасно нещо е да живееш с мисълта, че не само твоята… задна майка, не само твоите приятели и съседи могат да бъдат унищожени, а всички от твоята раса, до най-малкото отроче.
Трубадурът кимна тъжно — изглеждаше потресен.
— От теб зависи — заключи тя. — Нашата раса може да ви предложи още война или възможността за мир.
— Ще помисля — песента му прозвуча глухо. — Трудно се взима такова решение.
Помисли, че е време да спре. Той знаеше, че стига да поиска може да получи знанията, които Джен му бе предложил.
Пламъкът на светилника, закачен на стената запуши и угасна. Само светлината на този между тях продължаваше да трепти и да танцува по женственото лице на Трубадура.
— Къде мога да намеря този, който ще застане между нас и ангелите? Струва ми се, че в него ще се забият копия, хвърлени и от двете страни.
— Аз искам да ти предложа моите услуги, като упълномощен представител на Обединените Нации — разтвори ръце Чироко.
— Не искам да изразя неуважение към обе-дине-ни-те-на-ции — никога не сме чували за тях. Но защо те биха се заинтересували от нашите войни?
— Организацията на Обединените Нации винаги се интересува от войни. Честно казано, не са по-добри от нашата раса като цяло, което ще рече, че са далеч от съвършенството.
Той сви рамене, сякаш искаше да покаже, че го е знаел още от самото начало. После я погледна изпитателно.
— Защо желаеш да направиш това за нас?
— Така или иначе, пътят ми минава през територията на ангелите, защото съм решила да се срещна с Гея. И освен това, мразя войната.
За пръв път Трубадурът изглежда се впечатли от нея самата. Или за пръв път го показа, но така или иначе беше ясно, че репутацията й е нараснала значително.
— Защо не каза, че си пилигрим и отиваш на поклонение. Това хвърля нова светлина върху същността на нещата. Страхувам се, че си глупачка, но глупостта ти е свещена — последните думи на песента му изглежда бяха част от някакъв ритуал, защото когато спря да пее той се протегна, взе главата й в огромните си ръце, наведе се и я целуна по челото.
— Върви — тържествено изпя той. — Аз няма да мисля повече за нови оръжия. Нещата са достатъчно страшни и без да тръгвам по пътя, който ще доведе до още по-големи разрушения.
Направи пауза. Изглеждаше така, сякаш се кани да предизвика съдбата.
— Ако по някакво случайно стечение на обстоятелствата действително видиш Гея, попитай я вместо мен защо моята задна дъщеря трябваше да умре. Ако не може да ти отговори, удари я силно през лицето и й кажи, че това е от Трубадура.
— Ще го направя — изправи се на крака тя. Беше странно въодушевена, някак си сега по-малко се тревожеше за бъдещето, отколкото преди два месеца. Понечи да си тръгне, но не бе изяснила нещо, което продължаваше да измъчва любопитството й.
— Не ми каза за какво беше целувката — попита тя.
— Така целуваме мъртвите. Няма да те видя повече, след като ни напуснеш.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кларинет доброволно се бе нагърбила с ролята на гид и източник на информация за Чироко и останалите. Тя им съобщи, че нейната задна майка дала съгласието си с удоволствие, като се надявала тя самата да научи много нови неща и да придобие жизнен опит. Присъствието на човеците в Титантаун бе най-вълнуващото събитие тук от много милирота насам.
Когато Чироко изрази желание да разгледа къщата на ветровете близо до града, Кларинет приготви малко суха храна за предстоящия пикник и напълни два кожени мяха с вино. Калвин и Габи също поискаха да дойдат с тях, но Август остана напълно безразлична и продължи да седи до прозореца, загледана неподвижно навън — нещо, което тя правеше през по-голямата част от времето си откакто бе дошла в Титантаун. Джен не се виждаше никъде, така че Чироко помоли Калвин да остане и да се грижи за Бил.
Бил от своя страна доста упорито настоя да изчакат докато той оздравее. Наложи се да му припомни, че все още тя е командир. Беше позабравил това, а и принудителното бездействие го бе направило раздразнителен и дребнав. Чироко го разбираше, но не харесваше когато някой се опитва да я закриля, още по-малко Бил.