— Дръж го! Не му позволявай да стане!
— Опитвам се — проплака Габи и продължи да бяга около него, като се стараеше да обездвижи ръцете му, притискайки ги към кръста, но той бе много по-силен. Габи се претърколи отново на земята и когато стана, дясната й вежда беше разсечена и от раната шуртеше кръв.
Фагот заръфа възела на въжето, което свързваше китките му, успя да прегризе вървите и веднага започна да бърника с пръсти в ушите, за да извади тампоните.
— А сега какво? Роки! — изкрещя отчаяно Габи.
— Ела и ми помогни — отговори Чироко. — Той ще те убие, ако продължиш да му се пречкаш.
Беше вече твърде късно да задържат Фагот, който развърза предните си крака и се заизвива като змия, разкъсвайки остатъците от въжетата, за да освободи задните два.
Без дори да погледне към жените и Кларинет той скочи и запраши към Титантаун. Скоро фигурата му изчезна зад билото на близкия хълм и тропотът от копитата му заглъхна.
Габи коленичи до Чироко. Изглежда не съзнаваше, че плаче и че по лицето й продължава да тече кръв от разцепената вежда.
— Как мога да помогна?
— Не знам. Гали я, успокоявай я, прави всичко каквото ти дойде на ум — трябва да отвлечем вниманието й от ангелите.
Кларинет се затресе в конвулсии. Зъбите й бяха здраво стиснати, а лицето й бе останало без капчица кръв. Чироко я държеше здраво, притискайки я колкото се може по-близо до себе си. Габи прехвърли едно въже през кръста на Титанидата и успя да привърже здраво ръцете й към тялото.
— Тихо, тихо — продължаваше да напява Чироко. — Няма от какво да се страхуваш. Аз ще се грижа за тебе докато твоята задна майка се върне. Ето, сега ще ти изпея една от нейните песни.
Кларинет постепенно се успокои. Очите й възвърнаха интелигентния си поглед, който бе направил впечатление на Чироко още в първия ден на тяхното запознанство. Изглеждаше много по-добре от ужасяващото животно, в което се бе превърнала преди малко.
Изминаха повече от десет минути, преди последният от ангелите да прелети над главите им в посока към града. Кларинет бе плувнала в пот и потрепваше леко от време на време. Приличаше на някой пристрастен наркоман, който след като дълго време е бил лишен от дозата си, най-после е получил хероин.
Докато чакаха ангелите да се завърнат, започна весело да се кикоти. Чироко се наклони на една страна, обърна се с лице към нея и притисна още по-здраво главата й към себе си. Изведнъж Кларинет се размърда леко и това стресна Чироко. За разлика от предишните, когато се опитваше да разкъса въжетата, тези движения бяха чисто сексуални и скоро Чироко получи една влажна целувка. Устата на Титанидата бе трогателно голяма и топла.
— Ех, защо не бях момче! — замънка пиянски тя. Чироко погледна надолу.
— Исусе! — прошепна Габи. Огромният пенис се бе показал навън и краят му пулсираше в прахта.
— По-добре да си останеш момиче — изпя Чироко. — Твърде голямо момче си за мен.
Кларинет реши, че това е забавно и се изсмя гръмогласно. Опита се отново да целуне Чироко, но когато тя се дръпна рязко за да избегне целувката не настоя повече и забави движенията си.
— Бих ти причинила болка — продължи да мънка Титанидата. — Ех, защо не бях момче? Тогава щях да имам нещо подходящо за тебе.
Чироко се усмихна, но очите й си останаха сериозни. Погледна през рамото на Кларинет към Габи и й кимна с глава да се приближи.
— Последно средство — каза тихо на английски тя. — Ако видиш, че не мога повече да я задържам, вземи онзи камък и я удари с него по главата. Изпуснем ли я — свършено е с нея.
— Дадено! Какво си говорехте?
— Иска да прави любов с мен.
— С това нещо? Може би е по-добре да я ударя още сега?
— Не ставай глупава! Не е опасна за нас. Ако успее да се освободи, веднага ще ни забрави. Сигурна съм, че даже няма да ни забележи. Хайде, стегни се! Чуваш ли ги, май че се връщат.
Този път успяха да се справят значително по-лесно. Въобще не дадоха на Кларинет възможност да чуе воя на ангелите. Въпреки, че се потеше и тресеше както преди — явно усещаше по някакъв начин тяхната близост, всъщност не оказа съществена съпротива.
Най-после те си отидоха, всмукани обратно от вечната тъмнина на спицата, високо над Рея.
Когато я развързаха, започна да плаче. Плака дълго, с безпомощните хлипове на дете, което не разбира какво му се е случило. После риданията се смениха от раздразнени оплаквания, най-вече по отношение на болките в ушите и краката. Чироко и Габи разтриха внимателно местата, където кожата се бе протрила от врязалите се в нея въжета. От насъбралата се кръв, чак копитата й бяха станали червени и гладки като черешово желе.