— Това е нещо ново — обади се Габи. — Квадратите са разположени под ъгъл и именно тях виждаме — тези шест светещи точки. Плоски са — в противен случай биха разпръсквали много повече светлина. Биха я отразявали към Земята, ако се наклонят под нужния ъгъл, но това е почти изключено.
— Какъв ъгъл? — профъфли Чироко. Калвин извади термометъра от устата й.
— О’кей. Светлината пада успоредно на оста под този ъгъл — Габи придвижи пръста си по листа. — Огледалата са разположени така, че да пречупват лъчите под ъгъл деветдесет градуса, като ги препращат към покрива на колелото. — Тя посочи квадрата между двете спици.
— Тази част е по-топла от останалите, но не толкова, колкото щеше да бъде, ако задържаше цялата получена енергия. След като не поглъща и не отразява енергията, значи я предава някъде. Тоест повърхността на квадрата или е прозрачна, или е полупрозрачна, и позволява на светлината да проникне до онова, което лежи отдолу. Това говори ли ви нещо?
Чироко погледна очаквателно към строгото, всевиждащо око на камерата.
— Какво имаш предвид?
— О’кей. Ние знаем, че колелото е кухо. Може би и спиците. Хайде, погледнете това колело. Прилича на автомобилна гума — голяма, дебела, с плоско дъно, за да се осигури повече свободно пространство. Центробежната сила те изтласква далеч от главината.
— Схванах мисълта ти! — каза Чироко. Личеше си, че се забавлява. Понякога Габи можеше да бъде доста емоционална, особено когато обясняваше нещо.
— Така. Ако си вътре в колелото, ти ще стоиш или под спица, или под огледало. Права ли съм?
— Нима? О, да. Така че…
— Така че в зависимост от това къде се намираш или е ден, или е нощ. Спиците са закрепени, огледалата също не се движат — един вечен ден и една вечна нощ. Защо според теб са го конструирали по този начин?
— За да си отговорим, трябва да се срещнем с тях. Не е изключено техните потребности да са съвсем различни от нашите — Чироко отново погледна изображението. Постоянно трябваше да си припомня размерите на това нещо. Тринадесет хиляди метра в диаметър, обиколка на външния ръб — четири хиляди. Перспективата за среща със съществата, изградили огромното съоръжение, с всеки изминат ден я плашеше все повече.
— Е, добре! Аз умея да чакам — прошепна Габи. Тя не се интересуваше от Темида в качеството й на космически кораб. За нея сателитът представляваше беше само още един обаятелен обект за наблюдение.
Чироко отново погледна рисунката.
— Главината… — каза тя и прехапа устни. Тази камера под тавана, все още работеше и не искаше да издрънка нещо прибързано.
— Какво главината?
— Само там можем да се кацнем — главината е единствената част, която не се движи.
— Но не и в положението в което се намира сега. Тази дупка в средата е прекалено голяма. Но мога да изчисля…
— Няма значение — прекъсна я Чироко. — Това не е важно точно сега. Въпросът е дали е възможно да се кацне в самия център на ротацията, без да се поеме особен риск. Аз съм сигурна, че не бих искала да опитам.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че щом липсват видими площадки за кацане, за това трябва да има достатъчно основателна причина. Нещо толкова важно, че да се жертва едно толкова удобно място, като се остави огромна дупка в самия център.
— Двигател — каза Калвин. Чироко го погледна и успя да долови блясъка в кафявите му очите, преди той да се залови отново за работа.
— И аз мисля така. Огромен плазмен отражател. Самият двигател е вътре в главината. Генераторите му създават фокусиращо електромагнитно поле. Междузвездният водород, попаднал в полето, се устремява към центъра на отражателя и там изгаря.
— Има смисъл — каза Габи и сви рамене. — Но това не обяснява липсата на платформи за кацане и излитане.
— Би било доста лесно да се напусне Темида. Апарат, набрал достатъчно скорост, може да излети през отворен люк на дъното. За приемането на разузнавателен кораб обаче би трябвало с нещо да се покрие отворът в ротационния център, а за целта е необходимо да се спре двигателят. Точно така — главния двигател. Темида има и главен, и спомагателни двигатели. Най-вероятно разположени по периферията и са най-малко три. Колкото са повече, толкова по-добре.
Чироко се обърна с лице към камерата и каза:
— Изпратете ми всичко, което откриете за двигателите с водороден плазмен отражател. Вижте дали можете да ми дадете някаква идея какво да търсим, ако на Темида има такъв.
— Трябва да си свалиш ризата — настоя Калвин.
Чироко се пресегна и изключи камерата, като остави само звука. Калвин започна да прослушва гърба й със стетоскопа, а Чироко и Габи продължиха да умуват над графиката. Дълго нямаха никакви прозрения, докато Габи не обърна внимание на кабелите: