Бе малко объркана от това, че не знаеше къде е Фагот, но не се натъжи, когато разбра, че е отишъл да се бие. Подари им няколко мокри целувки, притискайки се чувствено към тях. Габи леко се обезпокои от това и продължи да гледа подозрително даже след като Чироко й обясни, че Титанидите строго разграничават предното от задното сношение. Предните органи служеха за възпроизводството на полуоплодени яйца, които след това ръчно се имплантираха в задната вагина и се дооплождаха от големия мъжки член.
Когато Кларинет стана на крака, се оказа, че е твърде пияна за да може да ги носи. Накараха я да походи известно време в кръг за да поизтрезнее, после и трите се отправиха пеша към града. След няколко часа можаха отново да я възседнат.
Титантаун вече се виждаше, когато намериха Фагот. Кръвта, обагрила прекрасната му синя козина бе успяла да засъхне. Едно копие стърчеше към небето от десния му хълбок, а главата му беше отсечена.
Титанидата коленичи край него и започна да плаче, докато двете жени останаха безмълвни зад нея. В гърлото на Чироко се появи горчилка. Запита се дали Кларинет я обвинява за нещо, дали тъжи защото би предпочела да е умряла заедно с него или плачът й е предизвикан от чувството на безпомощност пред смъртта. Титанидите не се биеха за слава и почести. Битката за тях просто беше нещо, на което не можеха да се противопоставят. Чироко ги уважаваше за първото и ги съжаляваше за второто.
А тя самата какво трябваше да изпитва? Да ликува, че успя да спаси единия, или да плаче за загубата на другия? Сълзи потекоха от очите й.
Кларинет тежко се изправи на крака. Чироко си припомни, че е само на три години. Това обаче не значеше нищо. Въпреки, че притежаваше нещо от невинността на тригодишно човешко същество, то за Титанида беше достатъчно възрастна.
Наведе се и повдигна отрязаната глава. Целуна я веднъж по челото и внимателно я остави край тялото. Не запя — Титанидите нямаха песни за такива случаи.
Помълчаха още малко край тялото, после Чироко и Габи я възседнаха отново и Кларинет се отправи в бавен тръс към града.
— Утре — промълви Чироко. — Още утре тръгваме към главината!
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Пет дни по-късно Чироко все още не беше готова да тръгне. Трябваше да реши кого и какво да вземе със себе си.
Бил бе вън от играта, макар че самият той имаше друго мнение по въпроса. Август също не ставаше. Напоследък рядко разговаряше и прекарваше почти цялото си време на края на града. когато я запитваха нещо, отговаряше с едносрични думи, ако въобще благоволеше да отговори. Калвин не можеше да каже какво би било най-доброто за нея — да я вземат с тях или да я оставят в града. чироко предпочете да реши дилемата в полза на самото пътуване. Биха изпитали значителни затруднения, ако се наложеше да се справят с някоя бурна нервна криза, което в нейното състояние бе напълно възможно. Калвин не можеше да дойде, защото бе обещал да остане в Титантаун, докато Бил оздравее достатъчно за да се грижи сам за себе си, след което както се бяха договорили беше свободен да прави каквото си иска. Най-вероятно бе да продължи да пътува с цепелините.
Джен трябваше да дойде. Взимайки го със себе си Чироко искаше да го отдалечи от Титанидите, още повече че ще може постоянно да го наблюдава.
Не знаеше какво да прави с Габи.
— Не можеш да ме оставиш — заяви спокойно тя. Не се се молеше, а просто й съобщаваше един неизбежен факт. — Ще те последвам, където и да отидеш.
— Даже не бих се опитала. С тази твоя фикс идея, с това твое отношение към мен, което на всичкото отгоре не заслужавам, представляваш голяма напаст. Но ти ми спаси живота, за което всъщност досега не съм ти благодарила истински. Искам обаче да знаеш, че никога няма да го забравя.
— Не ми трябват твоите благодарности — намръщи се леко Габи. — Искам любовта ти.
— Искаш невъзможното. Харесвам те, Габи, и това е всичко. По дяволите, ние сме рамо до рамо от самото начало на тая история. Имай предвид, че първите петдесет километра ще ги изминем на Свирчостоп. Няма да те принуждавам да се качиш на него.
— Няма да ти се наложи — пребледня Габи, но думите й прозвучаха решително.
— Както вече казах, оставям ти да решиш — кимна Чироко. — Калвин ми обясни, че можем да се изкачим само до нивото на зоната на здрача. Цепелините не отиват по-нагоре, защото ангелите не харесват това.
— И така — аз, ти и Джен?
— Да — каза Чироко. — Радвам се, че идваш!
Нуждаеха се от много неща, но не знаеха как да се сдобият с тях. Титанидите имаха система за размяна на стоки, но цените се определяха чрез сложна, комплексна формула, включваща степента на родство, положението в обществото и действителната потребност. Никой не гладуваше, но индивидите с нисък ранг, като Кларинет например, не получаваха нещо по-съществено освен храна, подслон и най-необходимите предмети и бои за украсата на тялото. Тези неща от гледна точка на Титанидите бяха почти толкова жизненонеобходими, колкото и храната.