Имаше също и развита кредитна система. Трубадурът се постара да я използва по най-добрия начин. Най-много обаче разчиташе на общественото положение на Чироко. За да го издигне достатъчно високо, той я обяви за своя духовна задна дъщеря. По този начин създаде необходимия прецедент и поради естеството на поклонническата й мисия поиска от общността също да я осинови.
Повечето от Титанидите-занаятчии го направиха и спомогнаха да се събере екипировката на групата. Изработиха специални раници, съобразени с конструкцията на човешкото тяло, след което всеки от тях им предложи да си изберат това, което счетат за нужно измежду най-доброто, което бяха способни да произведат.
Чироко бе решила че ще носят по петдесет земни килограма маса. Обемът бе доста голям, но самото тегло нямаше да надвиши дванадесетина килограма. Освен това товарът им щеше да става все по-лек с приближаването към главината. Габи изчисли, че центростремителното ускорение там ще бъде на повече от една четиринадесета от земното притегляне.
Обърнаха особено внимание на въжетата. Титанидите отглеждаха един вид пълзящо растение, което осигуряваше чудесни въжета — здрави, тънки и гъвкави. Всеки от екипа с лекота можеше да носи около стотина метра намотано въже.
Титанидите бяха добри катерачи, въпреки че се ограничаваха само с изкачването на високите дървета наоколо. Чироко обясни най-подробно на железарите какво представляват питоните и ги помоли да й изработят няколко десетки. За съжаление стоманата беше новост за Титанидите. Джен разгледа питоните и поклати глава.
— Това е най-доброто, което могат да направят — промърмори Чироко. — Закалени са точно както им казах.
— Не е достатъчно. Но ти не се тревожи. Стената на спицата може да е направена от всичко друго, но не и от скала. Скалата не би могла да издържи. Голямото вътрешно налягане би я разкъсало на парчета. Всъщност аз самият не познава нещо, достатъчно здраво.
— Което значи, че съществата построили Гея, знаят неща, които ние не знаем.
Така или иначе Чироко не се разтревожи особено. Ангелите живееха в спиците. В случай, че не прекарваха целия си живот в полет, което беше малко вероятно, все пак кацаха някъде. И ако имаше нещо, на което те можеха да кацнат, тя пък можеше да се задържи за него.
Донесоха им и няколко чука — най-леките и най-твърдите, които майсторите успяха да изработят. Щяха да ги използват за да забиват питоните. Металиците ги осигуриха с брадвички и ножове, както и със специални брусове с които да ги точат, когато се изтъпят. Свирчостоп любезно им изпрати три парашута.
— Дрехи? — почеса се по главата Чироко. — Какви дрехи трябва да носим?
Трубадурът я погледна безпомощно и разтвори ръце.
— Аз нямам нужда от тях, както можеш да видиш — изпя той. — Някои от нашите хора, чиято кожа е гола като вашата носят дрехи, когато е студено. Можем да ви направим всичко, каквото поискате.
Обзаведоха се от главата до петите с бельо от фина рисувана коприна. В действителност това не беше коприна, но на пипане бе досущ като нея. За връхни дрехи им ушиха плъстени ризи и къси панталони, по два комплекта за всеки и освен това ги снабдиха с вълнени пуловери и плетени клинове за долната част на тялото. Мокасини с твърди подметки, топли кожени палта, дълги панталони и ръкавици допълваха екипировката. Трябваше да бъдат подготвени за всичко и въпреки, че облеклото зае много място, Чироко не се реши да изостави част от него.
Опаковаха също три копринени хамака и три спални чувала. Титанидите познаваха кибрита и имаха газени лампи. Решиха всеки да носи по една, а така също и малък запас от гориво за нея. Нямаше начин да им стигне за цялото пътешествие, но въпросът с водата и храната стоеше по същия начин.
— Вода — терзаеше се непрекъснато Чироко. — Водата може да се окаже голям проблем.
— Добре де, ти самата каза, че ангелите живеят там горе — обади се на петия ден Габи, помагайки да опаковат последните вързопи с дрехи. — Те също трябва да пият вода.
— Това не значи, че източниците могат да се намерят лесно.
— Ако ще се тревожиш така през цялото време, може би е по-добре въобще да не тръгваме.
Напълниха няколко мяха с вода, колкото да им стигне през първите девет-десет дни, а останалата част от петдесеткилограмовия лимит допълниха със сушена храна. Планираха да ядат това, което ядат ангелите, ако разбира се беше възможно.