На шестия ден багажът бе напълно готов, а все още не беше се срещнала лице в лице с Бил. Намуси се при мисълта, че може би ще трябва да използва властта си като последен аргумент в спора с него, но знаеше, че ще го направи ако се наложи.
— Всички вие сте луди! — заяви Бил и удари с ръка по леглото. — Нямате никаква представа дали въобще ще намерите нещо там. И сериозно ли мислите, че ще можете да изкачите този 400-километров комин?
— Решили сме да разберем дали това е възможно.
— Ще паднете и ще се пребиете. Когато се ударите в земята, скоростта ви ще е хиляда километра в час.
— Аз считам, че крайната ни скорост при този въздух ще бъде малко повече от 200. Но ако се опитваш да ме развеселиш, не можа да си свършиш работата както трябва. — Никога не го бе виждала в такова състояние. Мразеше това повече от всеки друг.
— Трябваше всички да се държим заедно и ти го знаеш. Сега просто искаш да се реабилитираш пред себе си за загубата на Рингмастър — загуби го, защото се опита да се правиш на герой.
Ако думите му не съдържаха зрънце истина, нямаше да я заболи толкова много. Самата тя бе мислила за това с часове, докато се опитваше да заспи.
— Въздух! Ами ако там няма никакъв въздух?
— Не сме тръгнали да се самоубиваме. Ако е невъзможно — ще го приемем и ще се върнем. Престани да фабрикуваш глупави аргументи!
— Послуша ме, Роки — погледна я умолително той. — Изчакай, докато се оправя. Досега никога за нищо не съм те молил, но сега те моля.
Чироко въздъхна и направи жест към Габи и Джен да напуснат стаята. Когато излезнаха, седна на леглото край него и взе ръката му в своята. Бил бързо я издърпа и тя рязко скочи на крака, вбесена на себе си, че се опита да достигне до него по този глупав начин и на него, че я отхвърли.
— Изглежда, че не съм те познавала, Бил — спокойно каза тя. — А мислех, че те познавам. Винаги си ми носил утеха, когато бях сама и помислих, че след време може да те обикна. Не се влюбвам лесно. Може би защото съм твърде подозрителна? Не знам. Рано или късно всеки изисква от мен да бъда това, което той иска да бъда. И сега ти постъпваш точно така.
Той не каза нищо, даже не погледна към нея.
— Това, което правиш е толкова несправедливо, че ми се иска да изпищя.
— Бих желал да можеш да го направиш.
— Защо? Защото това би съответствало на твоята представа какво трябва да прави една жена? По дяволите! Когато ме срещна, аз вече бях капитан! Не мислех, че това е толкова важно за тебе.
— Не знам за какво точно говориш.
— Говоря за това, че ако аз сега си тръгна между нас всичко е свършено. Защото няма да те изчакам да дойдеш с мен за да ме пазиш!
— Не знам за какво точно…
Тогава тя изпищя продължително и почувства, че й става по-добре. Даже когато писъкът заглъхна, успя да се усмихне горчиво. Главата на Габи се подаде през вратата и веднага изчезна, щом разбра, че не й обръщат внимание.
— Е, добре — продължи тихо Чироко. — Аз се изсилвам. И това е защото загубих кораба си и сега се опитвам да компенсирам загубата, като се покрия със слава. Разочарована съм от себе си, че не можах да събера обратно целия екипаж и да го принудя отново да изпълнява задълженията си. Не можах да накарам дори единствения мъж, на когото мислех, че мога да разчитам да уважава решенията ми, да си затвори устата и да прави това което му се каже. Да, аз съм странно създание. Знам това. Вероятно твърде силно изживявам някои неща, което може би нямаше да бъде така, ако бях мъж. Но една жена става чувствителна към нещата, които й пречат да се издигне в една обществена среда, където е прието мъжете да водят. И трябва да е два пъти по-добра от тях, за да го стори…
Не си съгласен с решението ми да тръгна нагоре към главината и ми представи аргументите си. Каза, че ме обичаш. Не мисля, че можеш да добавиш нещо повече и съжалявам, че нещата се развиха по този начин. Сега аз ти заповядвам да чакаш тук, докато се завърна!
Докато я слушаше, бе присвил упорито устните си. Погледна я още веднъж умолително и отново настоя на своето:
— Именно понеже те обичам твърде много, не иска да тръгнеш.
— За Бога, Бил! Не желая този вид любов. И това, от което най-много ме боли е, че точно ти разсъждаваш така. Ако не можеш да ме имаш като самостоятелна личност, като жена, която е способна да взима свои собствени решения и да ги изпълнява, значи въобще не можеш да ме имаш.
— Каква любов е това?
Чироко почувства, че ще заплаче, но знаеше, че не я е грижа.
— Бих искала да знам. Може би не съществува такова нещо. Може би винаги единият от двамата трябва да поеме грижата за другия. Ако е така, то по-добре да започна да си търся мъж, който ще се осланя на мен, защото не мога да приема обратното. Не може ли да се грижим един за друг по-просто? Имам предвид аз да ти помагам в моменти, когато изпитваш слабост, а когато аз съм слаба, ти да ме подкрепиш.