По дъното на всяко дере минаваше малък поток. Водата беше много оскъдна, една мъничка струйка, но течеше бързо и бе изрязала дълбоки канали в почвата по цялото протежение на дерето. Чироко предположи, че поточетата падат направо от нишката някъде на югозапад.
И тук горе по кабела Гея бе също така плодовита, както в долните земи. Много от дърветата раждаха плодове, а клоните им гъмжаха от най-различни животински видове. Чироко разпозна едно лениво, малко подвижно създание, с размерите на заек, което беше лесно за убиване, а месото му макар и жилаво ставаше за ядене.
В края на втория час разбра, че двамата са били прави. Разбра го по доста болезнен начин, защото внезапно прасецът й се схвана и болката я просна на топлата земя.
— Не го казвай по дяволите! — почти изкрещя тя.
Габи се захили. В погледа й имаше съчувствие, но иначе изглеждаше доста самодоволно.
— Това е от наклона. Когато го изкачваш не чувстваш особено напрежение, но… За теглото също бяхте прави. Наклонът е твърде стръмен и тежестта пада предимно върху пръстите на краката.
Джен седна край тях и се облегна удобно на склона. През една пролука между дърветата се виждаше малко парченце от Хиперион — сияйно и примамливо.
— Масата също е проблем — каза след малко той. — На някои места, за да мога да се придвижвам трябваше да докосвам с носа си земята.
— Извивките на ходилата ме болят — потвърди Габи.
— Мен също — гласът на Чироко прозвуча отчаяно. Болката бе попреминала, след като масажира крака си, но щеше да се върне.
— Тази лекота на движенията е дяволски измамна. — продължи замислено Джен. — Може би ще бъде по-добре ако се изкачваме на четири крака. До сега принуждавахме бедрата и прасците да поемат твърде голяма част от работата. Трябва по някакъв начин да я разпределим по-равномерно.
— Точно така. Още повече, че това ще ни помогне да влезем във форма за вертикалната част от пътя. Най-вероятно тогава ще трябва да използваме предимно ръцете.
— И двамата сте прави — въздъхна Чироко. — Но и не беше нужно да се назорваме толкова много, за което вината е моя. Трябваше да спираме по-често за почивка. Джен би ли извадила медицинския пакет от моята раница?
Всеки от тях носеше по един медицински комплект, в който имаше най-различни лекарства за настинка, хрема, стомашни разстройства, шишенца с дезинфекцираща течност, бинтове, запас от местна упойка, която Калвин бе използвал при абортите и даже малка торбичка със сушени плодове, действащи като стимулатор. Чироко ги беше опитвала. Съдържанието на пакета включваше и малък наръчник за оказване на първа помощ, съставен от Калвин, който съдържаше подробни инструкции как да действат при всеки конкретен случай — от обикновеното кръвотечение на носа до ампутация на крайник. Освен всичко това имаше едно тумбесто гърненце с виолетово мазило, което Трубадурът лично им бе дал за „болките на пътя“ — както той се изрази. Чироко нави крачолите на панталоните и натри прасците си с мехлема, като се надяваше, че ще подейства на хората също така добре, както при Титанидите.
— Готови ли сте? — Джен беше станал и нагласяше раницата си.
— Мисля, че да. Но този път води ти. И не бързай, както направих аз. Ще ти кажа, ако вървиш твърде бързо за мен. Спираме да почиваме по десет минути на всеки двадесет минутен преход.
— Както кажеш.
След петнадесет минути Джен получи силна болка в крака. Изрева силно, седна, изхлузи обувката си и започна да разтрива ходилото.
Чироко бе доволна от тази възможност да си отдъхне. Протегна се и издави от джоба се гърненцето с мехлема, после се преобърна по гръб и го подаде нагоре към Джен. С раницата под нея, тя седеше почти изправена, но петите на краката й бяха забити в склона, за да не се хлъзне надолу. Край нея се просна Габи, като дори не си направи труд да се преобърне по гръб.
— Петнадесет минути нагоре и петнадесет минути почивка.
— Всичко, каквото кажеш бос — изстена Габи. — Готова съм да си одера кожата за теб, ще се изкачвам нагоре и все нагоре, докато от ръцете и краката ми останат кървави чуканчета. И когато умра, напиши простичко надгробния ми камък, че съм умряла като войник. Ритнете ме като сте готови — после захърка високо и Чироко се засмя. Габи отвори подозрително едното си око и също се засмя.
— Какво ще кажеш за „Тук почива жена-космонавт“ — предложи Чироко.