Застегна връзките на ризата си, погледна го внимателно за секунда и започна да събира клонките около огъня, като внимаваше постоянно да е обърната с лице към него.
— Все пак се разсърди. Аз нямах нещо предвид…
— Просто не ме пипай повече. Това е всичко.
— Бих ти изпратил рози и кутия бонбони, но тук това е малко непрактично.
Тя се усмихна и си позволи да се разхлаби леко. В момента приличаше повече на стария Джен, което беше значително по-добре от това, което видя в очите му преди няколко минути.
— Виж какво Джен, Не бяхме най-сполучливата двойка там на кораба и ти го знаеш. Аз съм изморена. Гладна съм и все още се чувствам мръсна. Всичко, което мога да ти кажа сега е, че ако се почувствам готова за нещо, веднага ще го узнаеш.
— Достатъчно справедливо.
Никой от тях не каза нищо повече, докато Чироко разпалваше огъня, внимавайки да се излезе извън плиткото огнище, което бяха изкопали в пръстта.
— Ти имаш ли… Между тебе и Габи има ли нещо?
Лицето й пламна и тя благодари на тъмнината, надявайки се той да се забележи това.
— Това не е твоя работа.
— Винаги съм си мислил, че Гари отвътре си е гей. — каза той, като поклати глава. — Но не мислех, че ти си.
Пое дълбоко въздух и го изгледа с присвити очи. Играещите сенки й попречиха да долови израза на обраслото с руса брада лице.
— Правиш го с цел да ме раздразниш, нали? Казах ти, че не е твоя работа.
— Ако беше безразлична към нея, просто щеше да ми кажеш не.
Запита се, какво става с нея. Защото думите му караха кожата й да настръхва? Когато опреше до хора, Джен винаги действаше според някаква своя глупава логика. Неговият фанатизъм бе грижливо овладян и социално приемлив. В противен случай той не би бил избран за експедицията до Сатурн. Весело се смееше, правейки гаф след гаф в отношенията си с хората, които го заобикаляха и искрено се изненадваше, когато те се обиждаха на неговата безтактност. Характерът му, макар и достатъчно вулгарен бе добре овладян и съответстваше на психологическата му характеристика, така че можеше да се окачестви като чиста ексцентричност.
Тогава защо се чувстваше толкова неудобно, когато той гледаше към нея.
— По-добре е да ти го кажа, както си е, за да не причиниш случайно болка на Габи. Тя е влюбена в мен и това има нещо общо с времето, когато е била изолирана в тъмнината. Аз бях първият човек, когото тя видя след това и явно, че е развила тази фикс идея. Мисля, че ще го надживее, защото никога преди не е била действително хомосексуална. Нито пък хетеросексуална.
— Може да го е прикривала — вметна той.
— Хиляда деветстотин и петдесета? Ти ме учудваш Джен. Нали знаеш, че нищо не може да се скрие при проверките, които се правят в НАСА. Вярно, тя е имала хомосексуална връзка. Аз също съм имала една… Както и ти. Чела съм досието ти. Искаш ли да ти кажа на колко години си бил, когато се е случило.
— Хлапашка работа. Честно казано, усетих я, когато правих любов с нея. Знаеш ли, никаква реакция, никаква емоция? Обзалагам се, че не е така, когато вие двете го правите.
— Ние не го… — Чироко млъкна и се учуди как е могла да се увлече така глупаво и да достигне до тук. — Този разговор приключи. Не искам да говоря за това, още повече, че Габи се връща.
Момичето се приближи до огъня и остави до Чироко една кошница пълна с плодове. Клекна и погледна замислено ту единия, ту другия няколко пъти, после стана и бързо се облече.
— Червени ли са ушите ми, или просто си въобразявам?
Нито един от двамата не й отговори. Габи въздъхна.
— Значи така… Мисля, че започвам да се съгласявам с тарикатите, дето твърдят, че парите, които се хвърлят за космически полети, в които участват мъже, са повече отколкото си струва.
През петия ден невъзвратимо навлезнаха в нощта. Остана само някаква призрачна светлина отразена от дневните зони, простиращи се от двете страни на Рея. Не бе много, но беше достатъчно.
Слоят почва под краката стана по-тънък, а теренът забележимо по-стръмен. Често им се налагаше да вървят по-оголената, затоплена повърхност на нишките, което ги принуди да се привързват с осигурителни въжета един за друг. Трябваше постоянно да следят, когато някой от тях се катери, другите двама да са закрепени здраво. Даже и тук растителния живот на Гея не беше се предал. Масивни дървета разпростираха корените си успоредно на самия кабел, от тях се разпълзяваха ластуни и образуваха гъста мрежа, прилепвайки към повърхността. Постоянното усилие да си завоюват жизнено пространство върху този негостоприемен терен ги беше лишило от красота. Изглеждаха мрачни и самотни. Стволовете им бяха полупрозрачни и излъчваха бледа вътрешна светлина, а листата им изглеждаха буквално като сгъстен мъглив въздух. На някои места, корените можеха да се използват като стълби.