Кабелът навлизаше в този ръб, сякаш се сливаше с него, защото не се виждаха никакви шевове или съединения и пробождайки го, вероятно продължаваше във вътрешността на спицата нагоре към механизма, който го закрепваше към главината. През една от последните спирки за почивка двете жени изучиха внимателно ръба — изглеждаше така сякаш могат да го докоснат с ръка, въпреки че бе два километра над главите им. Беше си един масивен таван, простиращ се без прекъсване докато завърши в началото на едва видимият, поради стесняването от перспективата отвор. Самият отвор бе четиридесет на осемдесет километра, но за да го достигнат трябваше да преодолеят пет километра, висейки от долната хоризонтална плоскост на ръба.
Габи погледна Чироко и повдигна едната си вежда:
— Не се тревожи преждевременно. Досега Гея винаги е била добра към нас. Хайде, продължаваме нагоре.
И Гея още веднъж се показа добра към тях. Когато достигнаха до мястото, където кабела се съединяваше с ръба, видяха друг тунел, този път пробождащ огромния сив таван.
Запалиха една лампа, без да държат повече сметка за малкото гориво, което им беше останало и започнаха да се изкачват. Тунелът се извиваше наляво, така сякаш кабелът все още беше там, макар че не можеха повече да бъдат сигурни в това. Преброиха 2000 стъпала, после още 2000.
— Струва ми се — промърмори Габи, че може да продължим така по целия път до главината. И ако си мислиш, че това е добра новина, то по-добре помисли още веднъж.
— Знам, знам. Продължавай да се изкачваш — каза механично Чироко. В същото време мислеше за привършващото гориво на лампата, за състоянието на хранителните припаси и за това, че меховете с вода бяха наполовина празни. Все още оставаха 300 километра до главината.
Три стъпала ги издигаха на един метър. Значи почти един милион стъпала. Един милион стъпала… Чироко погледна часовника и засече времето, за да изчисли скоростта.
В момента ритъмът им беше около две стъпала за секунда — само едно леко докосване на пръстите на краката ги изтласкваше достатъчно високо, за да докоснат следващото стъпало. Гравитацията на това ниво бе паднала почти до една осма жи — половината от гравитацията в долните земи.
Две стъпала за секунда правеше половин милион секунди чисто време за изкачване. Осем три три три точка три, три в период минути, 138 часа или близо шест дни. Ако ги удвои, за да включи времето за почивка и спане то ще им отнеме минимум…
— Знам какво мислиш — обади се Габи зад нея. — Но ще можем ли да го направим на тъмно.
Удари точно в най-слабото място. Имаха храна за две седмици. Ако разпределяха водата на порции може би щеше да им стигне макар и само до горе.
На този етап критичен бе точно проблемът с горивото за лампите. Запасите им щяха да стигнат за не повече от пет часа и нямаше начин да намерят допълнително от някъде.
Все още мислеше трескаво, опитвайки се да разработи някакъв математибески модел, който би им позволил да достигнат до върха, когато изскочиха в основата на спицата.
Досега нищо не бе карало Чироко да се чувства толкова малка. Нито О’Нейл Едно, нито звездите в космоса, нито даже самата Гея. Погледът й можа да обхване всичко, което се виждаше от тук, но чувството й за перспектива изчезна напълно.
Беше невъзможно да се долови закривяването на стените. Струваше й се, че се е повдигнал от двете страни. Самите стени се простираха надалеч от нея докато изведнъж започваха да се увиват една в друга и правеха пространството да изглежда по-скоро като полуокръжност отколкото като кръг.
Всичко наоколо бе окъпано в бледозелена луминесценция. Източниците на светлина се оказаха четири вертикални реда прозорци. Сноповете светлинни лъчи, които излизаха от тях се плъзгаха под ъгъл надолу и се пресичаха в центъра.
Той не беше пуст. Издигайки се право нагоре през централното пространство, минаваха трите вертикални кабела на Рея. Преплетени един в друг, подобно на гигантска плитка, навлизаха и излизаха от светлинните снопове оформяйки странни цилиндрични петна, които бавно се поклащаха пред погледа.
Чироко си припомни тъмните стесняващи се пространства, в основата на кабела, които бяха изследвали още когато се спускаха по реката. Тогава си беше помислила, че се намира в катедрала. Сега разбра, че това е било просто едно изоставено параклисче. Катедралата беше тук.
— Мислех, че на Гея вече нищо не би могло да ме учуди — заяви Габи сочейки нагоре към стената зад гърба им. — Но чак пък вертикална джунгла?
Гъста гора покриваше цялата вътрешна повърхност на спицата. Въздесъщите дървета прилепваха с корените си по стените, стъблата им стърчаха хоризонтално, и се разклоняваха във всички посоки, но най-вече нагоре. Когато погледът се плъзгаше по тях, се виждаше как се смаляват с разстоянието, за да се превърнат в гладък зелен килим простиращ се някъде във висините. Над него се сивееше покрива.