— Как се осмеляваш да ми говориш такива неща? — нацупи се Сесили.
Джаред сви рамене. Може би тя имаше право. Преживели бяха толкова много превратности. Понякога се караха като малки деца. Сега бяха родители. Имаха момче и момиче. Притежаваха прекрасна къща. Той караше ферари, а тя развеждаше децата с чисто нов мерцедес-бенц.
Джаред усети капчица пот под яката на ризата си. Да, този живот му харесваше. Но сега го бе обзел страх. Каква муха бе влязла в главата на Спенсър? Тя нямаше да спре, докато не постигне целта си.
— Какво те кара да мислиш, че Дейвид би имал нещо общо с мен? — попита внезапно Сесили, а очите й се стрелнаха към огледалото зад него.
Сесили вечно се безпокоеше за външния си вид. Все се тревожеше за теглото и бръчките си. Непрекъснато се оплакваше, че като дете била ужасно глупава да се пече дълго време на слънцето. Но манията й си имаше своите предимства, защото след раждането на две деца и тринадесетгодишен брак Сесили продължаваше да изглежда страхотно. Придържаше се строго към разни диети, от време на време си позволяваше да хапне повече, но сетне се самонаказваше с настървение и с много скъпа минерална вода.
Сесили изглежда понякога забравяше, че Слай не е дядо на Джаред. Че отдавна починалата майка на Джаред е сестра на майката на Спенсър и че макар баща му да е още жив и здрав, и да работеше понякога за Слай, Спенсър бе тази, която реши да включи Джаред в този бизнес, който им осигуряваше скъпите коли и луксозната къща. Вярно е, че Джаред започна да работи при Слай веднага щом завърши образованието си в Харвард, за което плати Слай. Вярно е, че понякога той си мислеше, че заслужава повече, отколкото получава. А сега и Спенсър му ходеше по нервите.
Сесили се отклони от темата на разговора им. Плъзна ръце по сатенената си нощница, като се опитваше да провери дали не е напълняла някъде.
— Джаред, защо мислиш, че някой не би пожелал да има връзка с мен?
Той въздъхна и почувства внезапен прилив на обич към нея.
— Не някой, а Дейвид. Не знам дали не би го пожелал, но знам, че не би го направил. Ти си моя съпруга. Тези неща имат значение за него.
— Но нали Спенсър беше омъжена за Дани — рече почти войнствено Сесили.
— Да, затова не е преспал и със Спенсър — отговори Джаред.
— Не мога да повярвам, че се е разхождала из онова тъпо гробище посред нощ — потрепери Сесили. — Ужасно. Тя няма да остави нещата ей така.
— По дяволите, Сесили, стига си се притеснявала за Спенсър.
— Все някой трябва да се притеснява за нея!
— Аз сам ще се погрижа за това.
Това не е вярно, помисли си Сесили. Никой не можеше да се погрижи за Спенсър. Особено когато е решила да действа. Сесили стегна възела на вратовръзката му. Понякога Джаред е такъв глупак. Зачуди се дали чувствата й към него не бяха същите, каквито бяха към Уилям и Ашли. Като към едно дете. За бизнесмен изглеждаше чудесно, помисли си доволно тя. Не беше оплешивял, нямаше посивели кичури. Вкъщи имаха гимнастически салон и той поддържаше формата си. И въпреки че в службата играеше ролята на началник, нямаше да е честно, ако каже, че не харесва работата си на строител. Изглежда тримата глупаци — Слай, Спенсър и Джаред — бяха най-щастливи сред мръсотията, когато реставрираха някоя старинна къща. Това обаче се отразяваше добре на Джаред.
— Не ме гледай така! — сопна й се изведнъж той. — Мога да се оправя със Спенсър. Тя ми е братовчедка.
— Твоя кръв — съгласи се с усмивка Сесили и направи гримаса. — И не забравяй, че винаги е била най-добрата ми приятелка. А и децата боготворят леля Спенс.
— Престани. — Джаред се ядоса. На Сесили й доставяше удоволствие да го дразни. Това поддържаше тонуса й.
— Джаред… — Тя млъкна, защото телефонът започна да звъни. Джаред остана на мястото си, без да откъсва очи от съпругата си. Включи се телефонният секретар.
— Джаред, вдигни слушалката. Обажда се баща ти. Знам, че още не си излязъл от къщи. Прочете ли вестника?
— Да, татко. Прочетох го. Спенсър се опитва да открие убиеца на Дани. Не съм изненадан. А ти? — попита уморено той.
— Не се занасяй с мен, момче.
— Татко, не се занимавай със Спенсър, чу ли?
— Държиш ли нещата в свои ръце?
— Да.
— И доведете децата на вечеря тези дни. Липсват ми.
— Добре, татко. Може да половим риба на пристана ти.
— Готово. И внимавай!
Джаред остави слушалката и се замисли. Започна да го боли адски главата. Разкъсван между съпруга и баща…