Но тя не го направи. Отначало стоеше неподвижна, докато устните му се движеха страстно по нейните, докато езикът му проникваше между тях и вкусваше с наслада нейния. В този миг от нея се изтръгна леко стенание. После усети как вплете пръсти в косата му и притисна голото си тяло към неговото, а устните й жадно се разтвориха.
Дейвид никога не се бе чувствал такава болезнена възбуда през живота си. Не съзнаваше дори къде се намира, какво точно прави и какво ще се случи след това. От край време Спенсър си беше висока, слаба и лека. За секунди я хвърли на леглото и отвори ципа на панталона си, без да откъсва устни от нейните. Дъхът й ухаеше на кафе и мента. Дланта му докосна меките косъмчета между бедрата й. Пръстите му я търсеха. Намериха я гореща и влажна. Галеха, милваха, проникваха все по-навътре. Не преставаше да я целува. Тя издаваше сподавени звуци. Желаеше я толкова силно, толкова страстно, че дори не си позволяваше да мисли за това.
Как можеше да забрави Спенсър! Имаше съвършени гърди — пълни, твърди, с големи розови зърна. Близна едното. Вкуси го, подразни го с език. Засмука зърната й. Чу я, че извика и усети как пръстите й дърпат косата му. Наведе се и разтвори бедрата й. Езикът му измести пръстите. Тя стенеше. Изопна напрегнатото си тяло към неговото и престана да се съпротивлява. Той усети енергичното трепване на тялото й и силно и страстно проникна в нея.
Сетне всичко стана много бързо. Тя впи пръсти в раменете му и започна да движи тялото си в ритъм с неговото. Целият свят изчезна. Остана само потребността да стигнат безкрая.
Дейвид сякаш изригна като вулкан. Може би така ставаше, когато мечтаеш цял живот за някого. За миг потъна сякаш в някаква бездна.
Разсъдъкът му се възвърна и той безмълвно си призна, че друг път не бе изпитвал подобна наслада. Няколко минути по-късно, задъхан, с туптящо като обезумяло сърце, го обзе такава невероятна отмала, каквато не бе изпитвал от десет години насам.
Сексът си е секс, спореше той с вътрешния си глас. Имал бе няколко изключително приятни сексуални преживявания, откакто пътищата им със Спенсър се разделиха.
Но беше различно. Защото никога не я беше забравял. А сега се оплете като глупава муха в паяжина заради желанието си към нея. И заради проклетата си лоялност към Слай.
Тя изведнъж се извърна от него. Озова се на другия край на леглото и тялото й се разтресе. Дейвид не виждаше лицето й, но знаеше, че безмълвно плаче.
Лежеше на леглото на Дани. Главата му беше върху неговата възглавница. В стаята му. В неговия дом.
Искаше му се да изкрещи, но се сдържа. Стана и се облече. Спенсър не помръдна. Дейвид искаше да каже нещо, но не знаеше какво. Самият той изпитваше непреодолимо чувство на вина.
Но тя плачеше. Защото се бе любила с него. Той беше виновен. Не, вината е нейна. Защо не го изгони. О, глупости, виновен е той.
— Престани, Спенсър.
— Какво да престана?
— Да плачеш.
— Не плача.
— Не си направила нищо ужасно.
— Не съм казала такова нещо.
Значи според нея той беше виновен.
— Нито пък аз, Спенсър. Дани е мъртъв. Не си му изневерила, аз също. И двамата сме възрастни хора, пък и си била сама толкова дълго. Хората имат потребности.
— Ще престанеш ли! — избухна тя, стана и го погледна в очите. Беше все още гола и — съвършена. Русата й коса — разрошена, красивите сини очи — огромни. А бузите й — мокри от сълзите. Приближи се до падналата хавлиена кърпа и избърса сълзите си, преди да я вземе и увие около себе си.
— Искам да се махнеш оттук — веднага. Не те обвинявам за нищо…
— И по-добре не го прави! — сряза я той, улови я за ръката и я накара да го погледне.
— Дейвид, моля те, излез оттук.
— Спенсър, караш ме да се чувствам като евтина проститутка. Поискала си нещо, което според теб е неприлично, и се мислиш, че можеш да го получиш и след това да го захвърлиш, ей така? Нужно ти е било да помърсуваш в иначе безупречния ти живот и реши да го направиш с мен. Не искаш признаеш, че…
— Престани! Аз бях съпруга на най-добрия ти приятел! — извика тя.
Наранена беше и той знаеше това, но не можеше да спре.
— Какво искаш, по дяволите? — избухна Дейвид.
Тя си пое дълбоко въздух. Усети, че вдига ръка и можеше да предотврати удара, но не го направи. Вероятно искаше да усети шамара на лицето си.