Към полунощ почти всички си бяха отишли.
Сесили непрекъснато повтаряше, че трябва да слага децата да спят и всеки път Джаред й казваше, че те се забавляват чудесно.
Всички бяха обзети от тъга по миналото. Смехът още не бе стихнал, когато някой подемаше:
— Спомняте ли си, когато всички…
Присъствието на Дейвид й помагаше да не тъгува толкова силно за Дани. Беше я накарал отново да изпита предишните си чувства към него. Разговорите за Дани в някои отношения я караха да страда, но в други й бяха приятни. Трябваше да се примири с това. Само да можеха да заловят убиеца на Дани!
И да престанеше да се страхува.
Пи прекалено много вино. Усещаше, че Дейвид я наблюдава. Време беше да си тръгва.
Тя стана и почувства въздействието на виното, макар че се опита да стои здраво на краката си. Радваше се, че няма да шофира.
Ашли отново увисна на врата й, когато си тръгваха, и се разплака.
— Преуморена е — отбеляза Сесили.
— Не умирай, лельо Спенсър — проплака Ашли.
Спенсър усети как по гърба й полазиха ледени тръпки. Ашли го каза така, сякаш имаше някакво предчувствие. Спенсър се разстрои и потрепери. Дани бе загинал млад и здрав. Ашли бе чула, че Спенсър е в опасност. Това беше причината.
Освен ако бащата на Ашли не се опитва да убие собствената си братовчедка, но… защо?
— Няма да умра, миличка. — Тръпките станаха още по-ледени. Какви гаранции имаше, за да й говори така? — Ашли, обещавам, че ще направя всичко възможно да не умра — добави Спенсър.
— Заклеваш ли се?
— Заклевам се — отговори тържествено Спенсър.
Сбогуването се проточи. Джаред, Сесили и децата им си тръгнаха първи.
— Благодаря, че дойде — каза й Рива.
— Благодаря, че ме прие отново — отвърна Спенсър.
Изведнъж изпита неудобство, че стои там. Зарадва се, когато Дейвид й каза, че през всичките тези години Рива никога не е казала лоша дума против нея и все пак…
Рива внезапно заговори, решила сякаш да й каже нещо, така че мъжете да не чуят.
— Много искам да се виждаме по-често, Спенсър. Липсваш ми. Наистина. Но не искам да те виждам с Дейвид. Не искам да го виждам как страда, Спенсър. Той винаги ще страда, когато си до него.
Спенсър беше изумена и не знаеше какво да каже. Понечи да се обърне, но Рива изведнъж извика и силно я прегърна.
— Съжалявам. Повярвай ми, наистина съжалявам.
— Хей, късно е! Хайде! — извика Дейвид, като за щастие прекъсна разговора им.
Рива пусна Спенсър, която имаше чувството, че извървя като насън останалото разстояние до колата. Дейвид й отвори вратата. Спенсър се вмъкна вътре.
Облегна глава назад, докато пътуваха, и затвори очи. Изведнъж усети силна умора и тъга. Какво стана с всички онези години? Как така се върнаха всички обиди и започнаха да ги обсебват?
Не си казаха нито дума, докато стигнаха до дома й. Дейвид спря пред застланата с плочи пътека, която водеше към входната врата.
— Значи се радваш, че дойде? — попита той.
— Да, но аз…
— Не обичаш вече кубинската храна.
Тя се засмя и поклати глава.
— Мисля, че съм много изнервена. Всичко беше чудесно. Само понякога ми се иска…
— Какво?
— Да продължа напред. Понякога миналото е като окови. — Тя сви рамене и добави: — Няма значение.
— Изглежда виното те направи по-разговорлива — подразни я той.
— Може би.
— Хайде да те прибирам.
Тя излезе от колата, отиде до вратата и превъртя ключа в ключалката.
— Не забравяй алармената система — напомни й той.
Тя се спря.
— Наистина ли прекарваш цялата нощ в колата?
— Понякога. Друг път Джими или Хуан са тук. Нали го видя тази вечер.
— Мъжът в синия седан ли? — попита Спенсър.
Дейвид мигновено се намръщи.
— Син седан ли?
Спенсър кимна.
— Тъмносин, покрит с прах. Може би модел от втората половина на осемдесетте години.
— Имаш предвид колата на съседите ли? — попита той и още повече се намръщи.
Спенсър поклати глава.
— Онези интелектуалци? Шегуваш се. Тя има мерцедес, а той кара волво.
Едва свършила изречението, Дейвид рязко се обърна. Ледени тръпки полазиха по гърба й. Чул бе някакъв шум. Тя също. Съвсем лек звук, като шумолене на листа от вятъра.
— Влизай в къщата! — заповяда й Дейвид.
— Дейвид, искам…
— Спенсър, за Бога, влизай в къщата. И ако не се върна след двадесет минути, повикай полицията.
Той отвори вратата и я бутна вътре.
— Не светвай лампите. И включи алармената система. Веднага!
Той тръшна вратата след нея.