ването, за сексуалните табута при децата и възрастните. Позволява си - по онова време! -? да развее като знаме прословутия едипов комплекс, тази вечна пружина на човешкия живот...
И днес още много хора считат Фройд за чист „материалист" или за човек, „обсебен" от сексуалността като единствена мотивация на човешкото същество.
Само че самият факт, че е придал на инстинкта универсален характер, го превръща почти в метафизик. Ай твърде често се забравя, че въпросната „сексуалност" е само непосредствен израз на афективните явления... чиято първа цел е да се установи „връзка" с другия, дори с вселената. Което ни води твърде далеч от „чистия материализъм" на Фройд...
•Фройд и сънят
Фройд разглежда обикновено личните и инфантилно-сексуални основи на индивида. За него сънят отразява неразрешени (или зле разрешени) конфликти от детството, изкарва на бял свят различни изтласквания, разкрива непризнати и често неосъзнати желания.
•Един разпространен сън
Често се случва да сънуваме смъртта на някой близък. В общи линии това означава, че като дете сънуващият е желаел тази смърт, но е изтласкал желанието си като несъвместимо с морала. Този вид сън може да свидетелства също, че в момента желаем даденото лице „да умре". Но трябва да се знае, че детето не разбира смъртта. За него тя е синоним на „премахване на онова, което му пречи". Фройд смята, че обект на подобен сън е родителят от същия пол - синът сънува смъртта на баща си, дъщерята - смъртта на майка си. И това е нормално от гледна точка на едиповия комплекс - синът иска майка
му да е само негова; дъщерята желае баща й да обича само нея. И сънят просто отстранява родителя, който пречи. Логиката е неоспорима!
Когато обаче възрастният сънува смъртта на свой близък, това означава че: а) сънуващият желае даденото лице да се махне от пътя му по една или друга причина; б) сънуващият „причинява смъртта" на лицето в себе си, откъсва се от него.
•Тясното тълкуване
Обикновено Фройд се ограничава с индивида и разглежда само него. Остава в рамките на „личното". Не се занимава с надличностното или универсалното. Тоест тълкуването му е-„стеснено". То насочва обстоятелствата от съня към една-единствена точка - детските основи на сънуващия (докато Юнг, както ще видим, разширява тълкуването).
Според Фройд сънят често изразява желания. Или поточно представлява осъществяването - чрез отпускането по време на сън - на изтласкани желания. Ще припомня, че изтласкването е напълно неосъзнато. Човек може да изтласка през живота си хиляди усещания или чувства, но не знае нищо по въпроса. Той върши това, защото дадено усещане, дадено желание, даден спомен са му до такава степен непоносими, че рискуват опасно да нарушат равновесието му. Следователно изтласкването е защитен механизъм. Независимо от това всичко изтласкано е заредено с енергия, „върти се" в тъмницата на несъзнаваното и предопределя голяма част от човешките действия. В съня защитата е почти нулева, съзнанието е било отбой. Капакът на несъзнаваното се вдига и изтласканото излиза на бял свят, но винаги под прикритието на символите.
•Задоволително ли е тясното тълкуване? Ако човешкото същество се сведе само до детските му съставки, тo
би загубило измеренията си и би се превърнало в изолирана точка във вселената, където всъщност всичко е свързано! И ако някои психоаналитици все още така стесняват човека, грешката не е на Фройд.
Според Карл Густав Юнг...
С Юнг методът на тълкуване на сънищата значително се промени. Докато Фройд изисква сънувалият да „асоциира" свободно, Юнг въвежда сътрудничеството с психолога. Аналитикът вече задава въпроси. Така асоциациите се свеждат до най-основните, след което биват „разширявани". Ако даден образ от съня изглежда важен, сънувалият се връща .на него, после преминава на друг. Аналитикът подхожда с убеждението, че не знае за съня повече от пациента си. Така че става дума за тълкуване с обединени усилия. Фройд би казал: „Разсъждавайте свободно по тази или онази част от съня." Юнг би попитал: „Какво буди у вас това или онова? За какво ви напомня еди-кое си?"
Така символът от съня се превръща в начало, а не във финал.