Сън с две тълкувания
Сънуващият е мъж на трийсет и пет години, инженер-химик. Има с три години по-възрастна сестра. Показа ми нейна снимка от детството й - прекрасно петнайсетгодишно девойче, достойно за четката на Ботичели... Ето съня:
-Бавно се разхождах в някаква градина. На едно дърво забелязах неподвижно насекомо, нещо като огромна богомолка. Събудих се. Тресях се от страх.
И това е всичко. Какво може да се изтръгне от този сън, така дълбоко развълнувал човека?
Първо тълкуване
То бе извършено без моята намеса или почти. Просто приканих сънувалия да „асоциира" свободно. Не му бе трудно да посочи основните образи. Колкото до останалото, ще видим по-нататък. Да чуем асоциациите му. Премълчавам... мълчанията му за улеснение.
•ГРАДИНА.... градина. Бях на дванайсет години, времето на снимката. Моята градина. В нея имаше дървета. Дървета... страх, когато се стъмни... но колко хубава беше сестра ми! Много повече... как да го опиша?... Ужасно беше това насекомо; защо, да му се не види, откъде-накъде се намираше в градината ми? Богомолка... смърт, неподвижност, кошмар... Ще й посветя някоя и друга асоциация, заслужава си!
•БОГОМОЛКА. ...отвратителна гадина. Заплаха. Нещо като миниатюрен крокодил. Не помръдва, като мъртва е, и изведнъж -хам. формата им е почти човешка, затова сигурно изглеждат толкова тайнствени. Убиват мъжкия след любовта. Големи мръсници са. Да продължавам ли?
- Аналитикът: А ли да!
-... добре, какво остава?Дотук нищо особено. Остава градината ми.
•ГРАДИНА..., ах, градината ми! Шибой, пламъчета, карамфили... Ухание на любов и мечта. Вглъбяване. Безкрай. Знаете ли?Безкрайно обичах сестра си. Тя замина за Америка, когато се омъжи. Оттогава не съм я виждал. Какъв смисъл има?... Моята градина беше тайното ми място. Мястото на детската ми любов. Беше като жена. Аз... там чаках сестра ми с часове. Щеше ми се да не съм момче, за да мога да спя в обятията на сестра си.
Какво „ожънахме" дотук? Малко нещо. На дванайсет години момчето било „влюбено" в сестра си. Това е нормално. Да се поставим на мястото му. Дванайсетте години са наистина времето на безкрайната любов, споменът за която остава през целия живот. Само че тук е ставало дума за сестра. Тоест понятието „кръвосмешение" е бро-
дело наоколо с чувството за вина, което предполага. Още повече, че момчето е било възпитано в духа на пуританската религия. Значи, от една страна „безумното желание" (изразът е на мъжа) да обича плътски сестра си; от друга - табуто, наложено на кръвосмешението, възприемано като „чудовищно". Кой би могъл да му каже на неговата възраст, че желанието му е абсолютно нормално само по себе cut И на кого би се осмелил да се довери?
Всъщност налице е нещо като едипов комплекс; майката е била заместена от по-голямата сестра, достатъчно млада, за да остане близка с момчето, и достатъчно „възрастна", за да представлява за него „жената".
Накратко сънят изразява:
а) кръвосмесителна любов;
б) желание за „кастриране" и наказание (богомолка-та, която чака в градината, готова да го унищожи). Тези две „заключения" бяха направени от самия мъж.
Добре; но защо сънува този сън сега, на трийсет и пет години! Трябва да се признае, че дотук тълкуването му не води доникъде. Вярно е, че въпросният инженер все още не се е оженил. Дали този факт обяснява нещо? И защо сънуващият продължава да търси идеалната жена и все не я намира?
Да опитаме да позадълбочим нещата. Не смятайте впрочем, че винаги така „издребняваме", когато тълкуваме сънищата. Просто точно този сън бе направил дълбоко впечатление на сънувалия го, който сам настояваше да се връщаме на него.
Второ тълкуване
Този път аз насочвах асоциациите.
- Да се върнем на градината от съня ви. За какво още ви подсеща тя?
- За МОЯТА градина. За МОЕТО детство. За МОЕТО убежище. За МОЯТА нежна мечта. За моята нежна сестра. Виж ти, странно! За застиналата ми душа. Там се чувствах като алхимик - чаках нещо да се случи... Попивах безвремието.. Участвах.
-В какво?
-В света, във вселената. Още тогава мечтаех да стана химик, за да разкрия тайните на нещата...
- Много настоявате на притежанието: МОЯТА градина и тъй нататък...?
- Вярно, не си бях дал сметка. Но да, струва ми се, че нещо, принадлежало на детството ми, е останало непроменено у мен. Сестра ми е в центъра, разбира се. Тя се слива с МОЯТА градина. Дълбоко се вълнувам, когато вдъхвам уханието на обичките и карамфилите. Цялата ми душа е в тях... Това беше моят рай, моята любов, сестра ми беше моята любов...