Чуйте това:
Когато ученик бях аз будувах до среднощен час край масата сред тъмнината и сядаше до мен смълчан облечен в черно малчуган, с когото бяхме като братя.
От моя огън беше сгрят облечен в черно непознат, с когото бяхме като братя.
Припомних си, че всеки ден той беше винаги край мен с непроницаема осанка. И, ангел или сатана, върви сред пълна тишина след мен като смирена сянка.
Мюсе, „Декемврийска нощ"
Черни сенки?
Сянка: напомня ни за тъмнина, за черна нощ, за потенциалното, невидимото, прикритото, за страх, заплаха.
Сянката на личността? Ето какви асоциации направи един мъж около този израз:
- Срам. Тъмната ни страна, онази, която не желаем да познаваме. Сянка? Какво ли не мъкнем след себе си! Забравен в сянката багаж. Товарим се с излишен багаж. Сянка... гъсталак, да се опознаеш из основи...
Ясно е, нали? Сянката се свързва със „срама от себе си". Следователно тя съдържа изтласкани неща, комплекси, непризнати потребности, частици от нас - забравени, тъй като са „недостойни". Вярно ли е това?
Да вземем един мъж, който плаче, докато слуша дадена мелодия. Нормалният мъж ще го погледне и ще свие рамене. Детска сантименталност? Кой знае. Защо плаче? Съжалява ли за нещо? Някакъв копнеж ли изпитва? Несъмнено. Но копнеж по какво? А ако този човек се чувства „свързан" чрез мелодията с нещо различно, не със своя обръгнал от живота Аз? Не е ли тогава той хиляди пъти „по-нормален" от другия, който свива рамене, докато го гледа, и който дори „това" е загубил по пътя?
Да се опитаме да разгледаме този въпрос по-обстойно. Заслужава си.
Стереотипният човек и хипито
- Какво мислите за хипитата? -Какъв ужас!
- И все пак?
- Мръсни са.
- Но какво мислите за истинското хипи, което е съвършено чисто?
- В нищо не вярва, на нищо не се подчинява.
- Откъде знаете? Познавате ли хипита?
-Не... но... те не са организирани, всички са еднакви, всичко делят, не притежават собствена индивидуалност, не заслужават да живеят на този свят, нямат идеал, нито ясна цел. Нищожества.
Бих могъл да попитам този човек: „А вие, КОЙ сте вие?" Щеше да ми отвърне: „Аз съм..." - и да ми назове професията си. Щеше да се отъждестви с професията си. А самият той? Ако формулирах въпроса другояче: „КАКВО сте вие?" - сигурно нямаше да може да ми отговори.
А съм готов да се обзаложа, че хипито е всъщност неговата Сянка. Как така ли?
Някои примери
- Не мога да понасям този човек; той представлява това, което бих искал да бъда и което не съм успял да стана...
Ето една фраза, която би могла да бъде произнесена от деветдесет процента от хората. Но те дори не подозират, че им се върти в главата.
А тя предлага отличен способ за откриването, на нашата Сянка. Елементарен наистина, но нали трябва да се започне отнякъде?
И понеже говорехме за хипита, да разгледаме един сън на четирийсетгодишен мъж, който ще ни помогне да приложим споменатия способ:
- Вървях по шикозна улица от типа на Шанз Елизе. Някакъв млад скитник пееше близо до мен; провокираше ме. Поисках да го изгоня, той запя no-силно. После тръгна след мен; следваше ме като сянка...
Като сянка? И още как. Ето един стих от Аполинер, за който неминуемо се сещаме:
Една мъглива вечер в Лондон случайно срещнах хулиган, приличащ ми на любовта ми, но сведох аз очи от срам пред взора му безцеремонен.
Кой беше сънуващият? Сух, спретнат (прекалено) мъж, облечен по последна мода, тясно специализиран висшист..
Да не би в такъв случай кресливият и предизвикателен млад скитник да е част от него? Истината е, че той е неговата основна част! Видимата страна на личността му бе само привидност. Той живееше с опакото от себе си. Младият скитник представляваше неговата свободна, радостна, безгрижна същност. Тя не можеше да бъде прогонена, тъй като бе у него от детството му, само че изтласкана в името на срциални принципи, внушени от възпитанието. Значи свободният „скитник" беше Сянката на нашия човек. Или no-скоро „скитническият" му аспект бе грижливо държан в сянка, защото рискуваше всичко да постави под въпрос...
Показателната враждебност
Да се върнем сега на средствата за разкриване на Сянката. Сънуващият мразеше скитниците и останалите „отрепки". Но в същото време и без да го осъзнава, би дал живота си, за да е един от тях и така да преоткрие основното съдържание на детството си.
Той ненавиждаше и всеки авантюрист, всеки плейбой, всеки по-освободен човек. Изброи ми сума ти киноактьори, които не можеше да търпи - актьорите, играли Джеймс Бонд, бяха първи в списъка!