Както казах, съновиденията, предизвикващи силни емоции, често се свързват с цветовете. Но доколкото въпросът остава спорен, най-добре е да се запитаме: „Независимо дали е имало цветове, или не, кой цвят е бил усетен или въобразен като доминиращ в съня? И какво означава той?"
Ето един „цветен" сън
- Вървях по тесен път. От лявата ми страна се простираха обработени земи, които ми напомняха 'тропически плантации. Отдясно бавно течеше ярко червена река. Беше след войната. В далечината реката се разширяваше в нещо като тъмночервено езеро, сякаш задържано от язовирна стена. Знаех, че войната е свършила...
Това се е присънило на четирийсетгодишна жена, художничка. Тя впрочем не твърдеше, че наистина е видяла тези цветове. Възможно е професията й да я е подтикнала да си ги представи.
Сънят й е много интересен. Ето в резюме асоциациите й, придружени от мои коментари.
•ОБРАБОТЕНИ ЗЕМИ. Те се намират вляво и символизират миналото, потенциала. Те са не само обработени, но и засадени с буйна растителност (тропическа). Сънуващата може следователно да разчита на онова, което е придобила и „интегрирала". Иначе казано: „килерът" й е добре зареден. •ВОЙНА. Става дума за нейната собствена война, войната, която жената сама си обяви, като предприе психоанализа. Но бойните действия са приключили - жената е намерила себе си.
•ЯРКО ЧЕРВЕНА РЕКА. Да отбележим най-напред, че тя се намира вдясно и е символ на бъдещето и на творческите постижения. Колкото до ярко червения цвят, той е цветът на кръвта, като се има предвид войната. Но сънуващата го усеща като радостен цвят. Така кръвта придобива по-широка символика. Тя се превръща в двигател на живота, в основа на възраждането. Символизира топлината, силата - телесни и духовни. Олицетворява също сърцето, страстта, емоцията.
•ТЪМНОЧЕРВЕНО ЕЗЕРО. Реката, която тече от сега към там, тоест към бъдещето, „се разширява", става езеро, което тук е символ и на сила, и на резерви. Да отбележим, че водата става тъмночервена - цвят „по-дълбок", „по-мъдър", по-потенциален от ярко червеното. Следователно: резерви вляво, резерви напред- не е ли това отличен залог за бъдещето?
Цветовете и тяхната символика
Всеки цвят притежава собствена символика, която варира според човека, дори ако в основното е еднаква за всички. Знаем, че в дневния живот цветът играе важна психофизиологична роля. И това се използва при избора на цветове, създаващи определена обстановка. Известно е например, че червеното има „възбуждащи" свойства, а от синьото лъха свежест и студенина. Установено е също, че цветът на помещението може да породи усещане за студ и топлина, без да се променя температурата,
Светлината и цветовете са обект на сериозни изследвания, чиито резултати придобиват все по-голямо значение в света на труда; в тази област вече се намесват не само архитектите, но и декораторите и художниците. Да споменаваме ли обзавеждането на дома, при което първата грижа на стопанката е да избере психологически задоволителни цветове? За отбелязване е също, че много хора спонтанно свързват един или друг цвят със звучността на определен музикален инструмент.
Да се опитаме сега да предадем накратко символните значения на цветовете.
Синьо
То е „студен" или освежаващ цвят - класическият цвят на небето. Напомня ни за морето, за въздуха. Синьото разширява пространството и е цветът на хоризонтите. Както и на духовното.
В християнския сеят се носи синьо на празниците на ангелите. За Англиканската църква синьото е цветът на надеждата, на любовта към Бог, на милосърдието, на съвестта и любовта към Прекрасното. В хералдиката кобалтовосиньото изразява справедливост, вярност, радост, благородство. Лазурносиньото пък символизира вечното блаженство, целомъдрието, кротостта, смирението.
В сънищата синьото е най-често цветът на безкрая. Погледът се зарейва в сините далечини. Синьото е нематериален, прозрачен цвят, който се размива в ослепително бялото. То е цветът на пустотата. В този смисъл може да стане символ на смъртта (спряхме се на подобни сънища). Синьото е недостъпно, понякога ледено като синеещите зимни снегове. Бихме могли да се запитаме дали дълбоката тъга на средиземноморските народи (въпреки външната им словоохотливост) не произтича от тази нематериалност, в която се стопяват и духът, и тялото; защото, когато небето е съвършено синьо, погледът се губи в нищото и Земята изглежда сама в безкрайното пространство. Няма ги облаците, които да я „закрилят", да я прегръщат, да й придават сигурност. -