Литълмор ми даде знак да се приготвя. Вътрешното резе зад мене се затвори с трясък. Озовах се в такъв пълен мрак, че загубих ориентация. Не знам защо си бях въобразявал, че няма да е толкова тъмно. Тътенът на реката отвън стана по-силен и отекна в кухината, в която се намирах. Чух глухо тупване по стената, това бе знак от Литълмор, че отваря или че ще се опита да отвори външното резе.
В този миг ме налегна ужасно опасение: първо трябваше да проверим прозореца. Знаехме, че нещо не му е наред. Ами ако Литълмор не успее да го отвори, след като извърти кухината към водата? Заудрях с юмрук по стената, за да накарам Литълмор да спре. Но той или не ме чу, или изтълкува погрешно сигнала ми като потвърждение да действа, защото веднага след това се чу скърцане на вериги и последва внезапен шок от невероятно студената вода. Цялото отделение се завъртя и аз бях изхвърлен неумолимо в дълбините на реката.
В сенките пред оградата от ковано желязо на Грамърси парк се спотайваше висок тъмнокос мъж. Беше три през нощта. Паркът бе празен, тук-там осветен от пръснати газени лампи. Повечето сгради наоколо бяха тъмни, но в една — тази на „Плейърс клъб“ — светлините бяха запалени и отвътре се чуваше музика. Църквата „Св. Разпятие“ бе потънала в тишина, а кубето й се губеше в сгъстения мрак.
Тъмнокосият мъж наблюдаваше полицая, който пазеше предната врата на дома на семейство Актън. Под малкото кръгче светлина от уличната лампа Карл Юнг видя служителя на реда да си говори с друг свой колега, който след няколко минути се отдалечи и зави зад ъгъла по алея, която очевидно водеше зад къщата. Юнг преценяваше възможностите си. След няколко минути се обърна ядосано и се върна в хотел „Манхатън“.
Изведнъж на Литълмор му хрумна ужасна мисъл. Бяха му казали, че Пети прозорец не функционира както трябва. Представи си Янгър под водата отчаяно да удря по стените на кесона с изскочили от орбитите очи, докато той си стои вътре и безпомощно дърпа веригите. Как можа да го остави да върши неговата работа?
Точно след минута Литълмор дръпна бързо една след друга веригите, обърна прозореца в изходно положение и затвори външния отвор. Механизмът си работеше идеално. Отвори рязко вътрешното резе. Вътре се изляха литри вода. Това го очакваше. Но не очакваше, че няма да намери нищо друго в кухината.
— О, не — извика Литълмор. — О, не!
Затвори прозореца, отвори пак външното резе, преброи до десет и след това обърна пак кухината навътре. Отвори прозореца. Мощна струя вода, никакъв Янгър. Литълмор повтори като в треска същите действия, но пак нищо. Започна да се моли. С цялото си сърце се молеше, че най-накрая ще открие доктора в кухината.
— Моля те, Боже — мълвеше той. — Върни го. Забрави всичко друго. Просто го пъхни там.
За трети път Литълмор отвори металната плоча на Пети прозорец и се накисна до коленете във вода.
Кухината вече бе добре измита. Четирите й метални стени блестяха. Но пак си беше празна.
Детективът си погледна часовника: бяха минали две минути и петнайсет секунди. Точно такъв беше рекордът на баща му — две минути и петнайсет секунди. Но баща му просто стоеше, без да полага усилия, в топло и спокойно езеро. Д-р Янгър в никакъв случая няма да може да издържи толкова дълго. Литълмор знаеше това, но не можеше да го приеме. Напълно безчувствен извърши същите действия за четвърти път, после за пети, но пак никакъв резултат. Падна на колене и се взря в празното обшито с метал отделение. Беше спрял да усеща болката в крака си. Усети обаче как нещо се блъсна силно отвън в тежащия милиони тонове кесон. Усети, но не помръдна. Ударът бе последван от стъргане — продължително стъргане по метал — пак на същото разстояние над главата му. Сякаш таванът на кесона бе улучен от дъното на минаваща подводница. Литълмор пак не помръдна.
Когато звукът изчезна обаче, той чу друг тих звук. Потропване. Огледа се, не можа да определи откъде идва. Пролази на четири крака, затаил дъх и без да смее да се надява. Почукването идваше иззад металните плочи на Шести прозорец. Застанал на колене, Литълмор отключи вратата и го отвори. Водата се изля право върху лицето му и от прозореца изскочи черен сандък, който го блъсна силно. След него се появи главата на Стратъм Янгър, налапал маркуч.