— Може да успея да ти я върна — каза Литълмор.
— Можете ли? — попита обнадеждена Грета.
— Мога да опитам.
— Ще направя всичко, което кажете — каза умолително Грета. — Каквото и да е.
Литълмор се замисли над моралните измерения на това, което вършеше — изтръгваше информация от жена, на която току-що са отнели бебето.
— Нищо не искам — отвърна той и си сложи шапката. — Кажи на Сузи, че ще се върна.
Не беше стигнал до пътната врата, когато го настигна гласът на Грета.
— Той беше тук. Дойде към един през нощта.
— Тоу? — попита Литълмор. — Миналата неделя?
Грета кимна.
— Питайте всички момичета. Той откачи. Искаше мене. Винаги съм му била любимка. Казах на Сузи, че не искам да ходя при него, но на нея не й пукаше. Тя все му опява за парите, които й дължи, за да си държим устите затворени, но той само й се изсмива и…
— Какви пари?
— Ами онези, които трябваше да ни дадат, за да не свидетелстваме на процеса и да не разкажем какво ни е причинявал. Сузи получава големите пари. Уж са за нас, но тя прибира всичко. Не сме видели и цент. Но майка му спря да плаща, след като го затвориха. Затова Сузи така побесня. Оная вечер му казала, че ще трябва да плати двойно и предварително, за да ме има. Накарала го да обещае, че ще се държи добре. Но не стана така. — Грета отново придоби отнесено изражение, все едно описваше събития, които са се случили на някой друг. — След като ме разсъблече, свали чаршафите от леглото и искаше да ме върже, както правеше преди. Казах му да се маха веднага или… А той вика: „Какво или?“, и се смее като откачен. След това ми каза: „Нали знаеш, че съм луд? Мога да правя всичко, което си поискам. И какво могат да ми направят, да ме затворят ли?“ Тогава влезе Сузи. Сигурно през цялото време е подслушвала.
— Не, не подслушваше — намеси се едно от другите момичета. — Аз подслушвах. Казах на Сузи какво се кани да направи той и Сузи веднага влезе. Той винаги се е плашил до смърт от нея. Разбира се, тя нямаше да направи нищо, ако той й бе платил предварително. Но все едно, трябваше да го видите как си подви опашката и избяга.
— Дойде в моята стая — каза друго момиче. — Плачеше и махаше с ръце като малко момче. Тогава влезе Сузи и пак го изгони.
Момичето с цигарата разказа края на историята.
— Гони го из цялата къща. И знаете ли къде го хвана? Зад хладилника. Гризеше си ноктите. Сузи го измъкна за ухото и го повлече по коридора, след това го изхвърли на улицата като мръсен парцал, какъвто си е. Затова я арестуваха. Бекър се появи след два дни.
— Бекър? — попита Литълмор.
— Да, Бекър — отвърнаха му. — Нищо не става без знанието на Бекър.
— Ще свидетелствате ли, че Тоу е бил тук миналата неделя? — попита Литълмор.
Никой не му отговори, накрая Грета каза:
— Аз ще свидетелствам, ако намериш моята Фани.
Литълмор пак се канеше да си тръгне, когато пушачката попита:
— Искате ли да знаете къде отиде оттук?
— А ти откъде знаеш? — озадачи се Литълмор.
— Чух от прозореца си горе как неговият приятел нарежда на шофьора.
— Какъв приятел?
— Този, с когото дойде.
— Мислех, че е бил сам — каза Литълмор.
— О, не — отвърна тя. — Беше с един дебелак, дето се мислеше за манна небесна. Но пък е готов да хвърля пари, това му го признавам. Представи се като д-р Смит.
— Д-р Смит — повтори детективът и му се стори, че е чул това име наскоро. — И къде отидоха?
— Грамърси парк. Чух го да го казва ясно и силно на шофьора.
— Кучият му син — промълви Литълмор.
Минаваше десет, когато се прибрах в хотела. Докато ми подаваше ключа, човекът на рецепцията изгледа високомерно протритото сако на Литълмор, което оголваше значителни участъци между края на ръкавите и дланите ми. Каза, че имало писмо за мен, но д-р Брил го взел. Посочи към ъгъла на фоайето: там седяха Брил, съпругата му и Ференци.
— Мили боже, Янгър — каза Брил, когато го поздравих. — Изглеждаш ужасно. Какво си правил тази нощ?
— Най-вече плувах — отговорих.
— Ейбрахам — обърна се Роуз към съпруга си. — Той е с чужд костюм.
— Роуз е дошла — каза ми Брил, — за да каже на всички какъв съм страхливец.
— Не — противопостави му се твърдо Роуз. — Тук съм, за да кажа на д-р Фройд, че двамата с Ейбрахам не трябва да се отказват от публикуването на превода. Страхливци са тези, които ти пращат заплашителни послания. Ейбрахам ми разказа всичко, д-р Янгър, и няма да се оставим да ни сплашат. Представете си каква наглост — да горят книги в тази страна. Не знаят ли, че имаме свобода на словото?
— Влизали са в апартамента ни, Роуз — каза Брил. — И са го засипали с пепел.