— И ти сега искаш да се напъхаш в миша дупка? — попита го тя.
— Казах ти — обърна се Брил към мене и вдигна безпомощно вежди.
— Е, аз нямам такова намерение. Също така няма да те оставя да се криеш зад полата ми, като разправяш, че искаш да ме защитиш. Д-р Янгър, трябва да ми помогнете. Кажете на д-р Фройд, че за мене ще е обидно, ако загрижеността за моята безопасност забави по някакъв начин публикуването на книгата. Това е Америка. Защо са загинали толкова хора край Гетисбърг?
— За да може робовладелството да се превърне в заробване на работниците за надници — каза Брил.
— Млъквай — отвърна Роуз. — Ейбрахам е вложил цялото си сърце в този труд. Той му осмисли живота. Не сме богати, но в тази страна имаме две неща, които струват повече от всичко: достойнство и свобода. Какво ще ни остане, ако ги предадем на онези хора?
— Говори като на предизборна кампания — коментира Брил и думите му накараха Роуз да го цапардоса с дамската си чанта по рамото. — Но сега разбираш защо съм оженил за нея.
— Говоря сериозно — продължи Роуз, като оправи шапката си. — Книгата на Фройд трябва да бъде публикувана. Няма да си тръгна от този хотел, докато не му го кажа лично.
Похвалих куража на Роуз, но Брил веднага ме упрекна, че най-големият риск, който някога съм поемал лично, бил да танцувам цяла нощ с прекалено разпалени дебютантки. Казах му, че сигурно е прав, и попитах къде е Фройд. Тази сутрин не бил слизал още от стаята си. Според Ференци, който вече бе почукал на вратата му, имал „проблеми с храносмилането“. Освен това добави шепнешком, че снощи Фройд и Юнг са се скарали жестоко.
— И ще има още по-голям скандал, след като Фройд види какво е пратил Хол тази сутрин на Янгър — каза Брил и ми подаде писмото, което бе взел от човека на рецепцията.
— Нали не си ми отварял кореспонденцията, Брил? — попитах.
— Не е ли ужасен? — каза Роуз по адрес на съпруга си. — Направи го, без да ни каже. Иначе нямаше да му позволя.
— От Хол е, за бога! — запротестира Брил. — Янгър беше изчезнал. Ако Хол възнамерява да отмени лекциите на Фройд, не мислите ли, че е по-добре да знаем?
— Невъзможно — заявих.
— Напълно сигурно — отвърна Брил. — Виж сам.
Пликът беше голям. Вътре имаше сгънат лист луксозна хартия. Разгънах го и видях вестникарска статия, поместена на цяла страница на седем колони със заглавие: „Америка се изправя пред един от най-трагичните си мигове“ — д-р Карл Юнг. Отдолу имаше голяма снимка на достолепния Юнг с очила, наречен „прочутия швейцарски психиатър“. Странното беше, че хартията бе прекалено плътна, а качеството на печата — прекалено високо, за да е наистина вестникарска страница. И още по-озадачаващото бе, че датата в горната част беше 5 септември, което се падаше след два дни.
— Това е коректура на статия, която ще се появи тази неделя в „Таймс“ — каза Брил. — Прочети бележката на Хол.
Потиснах раздразнението си и го послушах. В писмото на Хол пишеше следното:
„Драги Янгър,
Днес получих приложеното тук от семейството, което предложи на университета щедрото дарение. Разбрах, че това е статия, която ще се появи следващата неделя в «Ню Йорк таймс». Прочети я. Дарителите бяха така любезни да ме предупредят предварително, за да предприема нещо сега, а не след като скандалът стане неизбежен. Моля те, увери д-р Фройд, че нямам никакво желание да отменям лекциите му, които с такова нетърпение очаквах, но ако присъствието му в нашия, университет привлече подобно внимание, това няма да е нито в негов, нито в наш интерес. Естествено лично аз не се поддавам на инсинуации, но съм длъжен да предвидя какво могат да си помислят другите. Горещо се надявам, че тази така наречена вестникарска статия не отговаря на истината и че честването на нашата двайсетгодишнина няма да бъде опорочено.
За мой ужас писмото потвърждаваше предположението на Брил: Хол беше на ръба да отмени лекциите на Фройд. Кой дирижираше тази кампания срещу него? И какво общо имаше Юнг с това?
— Честно казано — заговори Брил, като взе статията от ръцете ми, — не знам кой е по-опетнен от тази идиотска история, Фройд или Юнг? Чуй това. Къде беше? А, да: „Американските момичета обичат начина, по който европейците правят любов.“ Това го е казал нашият Юнг. Можеш ли да повярваш? „Предпочитат ни, защото усещат, че сме малко опасни.“ Говори само за това как американските момичета лудеели по него. „За жените е естествено да желаят да се подчиняват, когато обичат. Американката иска да бъде водена и притежавана по архаичния европейски начин. А вашите американски мъже искат да са само покорните синове на своите майки-съпруги.“ Това било „трагедията на Америка“. Той напълно се е побъркал.