— Ще ме целунеш ли? — попита Нора. — Само веднъж, преди да умра?
Клара Бануел се замисли над молбата й.
— Добре — каза тя.
Нора се обърна бавно с ръце зад гърба, стискаше здраво парапета и примигваше, за да спре сълзите, които се събираха в сините й очи. Съвсем леко вдигна брадичка. С все още насочен пистолет Клара отметна кичур коса от устните й. Нора затвори очи.
Застанах над мивката в хотелската си стая и си наплисках лицето със студена вода. Вече ми беше ясно, че в семейството си Нора е била мишена на едипов комплекс от огледален вид, за който започвах да осъзнавам, че е доста разпространено явление. Без съмнение майка й е ревнувала жестоко от нея. Но случаят на Нора беше по-заплетен заради семейство Бануел. Фройд се оказа прав и за това: в известен смисъл семейство Бануел се бяха превърнали в заместители на родителите й. Бануел бе пожелал Нора — отново обърнат едипов комплекс, — но Нора очевидно е искала Клара. Нещо не съвпадаше. Ролята на Клара бе най-сложната от всички. Беше се сприятелила с Нора, както отбеляза и Фройд, спечелвайки доверието й и разказвайки й за собствения си сексуален опит. Разбира се, както бе предположил и Фройд, имаше нещо нечисто в начина, по който Клара се бе превърнала в изповедник на Нора. Но според мене Клара е трябвало да ревнува от Нора. Трябва да я е мразела. Трябва да е искала да…
Грабнах ризата си и излетях от стаята.
В мига, в който устните им се срещнаха, Нора хвана ръката на Клара с пистолета. Той гръмна. Нора не успя да го измъкне, но успя да отклони дулото от себе си. Куршумът излетя във въздуха над града.
Нора заби нокти в лицето на Клара, над и под очите й потече кръв. Клара извика от болка, а Нора я захапа с всичка сила за ръката — пак тази, с която държеше пистолета. Оръжието падна на бетонния под на балкона и се плъзна в стаята.
Клара удари Нора през лицето. Удари я втори път, след това извлече момичето за косата до ръба на балкона. Наведе я през парапета и дългите коси на Нора увиснаха право надолу към улицата.
Нора грабна една обувка от земята и удари с нея Клара по крака. Острото токче се заби в босото й стъпало. Клара изрева нечовешки и пусна Нора, която се откъсна от нея. Влезе през френския прозорец, но падна на пода. Продължи да лази на четири крака към пистолета. Докосна седефената дръжка с върха на пръстите си, но точно тогава Клара я издърпа назад за роклята. Хвърли я настрани, прескочи я и се втурна към средата на стаята, където успя да сграбчи пистолета.
— Много добре, скъпа моя — каза Клара, дишайки тежко. — Нямах представа, че си способна на това.
Прекъсна я силен удар. Заключената врата отхвръкна и във въздуха се разхвърчаха трески, зад които се показа Стратъм Янгър.
Янгър замръзна на място. Видя Клара Бануел да стои права насред стаята с издрано лице и малък револвер в ръка. Оръжието бе насочено към него. Видя и Нора да лежи на пода на няколко метра от Клара. В очите й се четеше смесица от страх и ярост.
— Д-р Янгър — каза Клара, — колко се радвам да ви видя. Моля затворете вратата.
Направи го.
— Ранена ли сте, Нора? — попита.
— Не — отвърна тя.
Янгър въздъхна. Само преди минута бе чул изстрел.
— А вие, г-жо Бануел? — каза той. — Как сте тази вечер?
Ъгълчетата на устата на Клара лекичко се повдигнаха.
— Скоро ще съм много по-добре — отвърна тя. — Излезте на балкона, докторе.
Янгър не помръдна.
— На балкона, докторе — повтори тя.
— Не, г-жо Бануел.
— Така ли? — попита Клара. — Тогава да ви застрелям където сте застанали.
— Не можете — каза Янгър. — Дали сте името си на рецепцията. Ако ме застреляте, ще ви обесят за убийство.
— Дълбоко грешите — отвърна Клара. — Ще обесят Нора, не мене. Ще им кажа, че тя ви е убила, и ще ми повярват. Да не сте забравили? Тя е психопат. Тя се изгори сама с цигара, дори родителите й мислят така.
— Г-жо Бануел — каза Янгър, — вие не мразите Нора. Мразите съпруга си. Вие сте негова жертва от седем години, но и Нора е негова жертва. Не ставайте негов инструмент.
Клара се взря в Янгър. Той направи крачка към нея.
— Не мърдайте — каза остро Клара. — За психолог сте много посредствен в преценките си за човешките характери, д-р Янгър. И толкова наивен. Мислите, че това, което ви казах, е вярно? Вярвате ли на всичко, което ви казват жените? Или им вярвате само когато искате да спите с тях?
— Не искам да спя с вас, г-жо Бануел.
— Всички мъже искат да спят с мене.
— Моля ви, свалете оръжието — каза Янгър. — Пренапрегната сте. Имате причини да се чувствате така, но сте насочили погрешно гнева си. Съпругът ви ви бие, г-жо Бануел. Не е консумирал брака ви. Карал ви е да… да вършите различни неща…