— Всъщност то е адресирано до тебе — добави Ференци.
— Но Брил естествено го е прочел — завърших аз.
— За бога, Янгър — възкликна Брил, — мислехме, че може да си мъртъв.
— И решихте да откриете ловния сезон за кореспонденцията ми.
Оказа се, че в писмото на Хол имало и добри, и лоши новини. Отказал дарението за „Кларк“. Обяснил, че не може да приеме никакви пари, срещу които се поставят условия за академичната свобода на университета. Но вече бил решил за лекциите на Фройд. Ако не сме му отговорили утвърдително до четири часа днес, че статията, която е прочел, няма да бъде публикувана в „Таймс“, лекциите се отменяли. Извинявал се много. Фройд, разбира се, щял да получи целия обещан хонорар. Хол щял да пусне съобщение, че Фройд няма да изнася лекции по здравословни причини. Освен това за негов заместник бил избрал единствения човек, за когото бил сигурен, че Фройд би искал да говори вместо него: Карл Юнг.
Доколкото разбирах, последното изречение беше ядосало Брил най-много.
— Само ако знаехме кой стои зад всичко това — каза той. — Ще ми се да му разбия зъбите.
На вратата се почука и се показа главата на Литълмор. След като ги запознах, накарах Брил да представи ситуацията ни на детектива. И той го направи в най-малки подробности. Най-лошото според Брил било, че не знаем с кого си имаме работа. Кой е изпълнен с такава решимост да не позволи публикуването на книгата на Фройд и да опропасти лекциите му в Уорчестър?
— Ако искате съвета ми — каза Литълмор, — трябва да отидем да си поговорим с вашия приятел д-р Смит Джелиф.
— Джелиф? — каза Брил. — Това е абсурдно. Той е моят издател. Може само да спечели от успеха на лекциите на Фройд. От месеци ме притиска да побързам с превода.
— Грешен поглед върху ситуацията — отвърна Литълмор. — Не бързайте с изводите. Джелиф взима ръкописа ви, а когато ви го връща, е пълен със странни писания. Казва ви, че те са попаднали там заради неразбория с някакъв пастор, който взел назаем печатната му преса. Най-невероятната история, която съм чувал. С него трябва да говорим най-напред.
Опитаха се да ме спрат, но аз се облякох, за да тръгна с тях. Ако не бях такъв глупак, щях да помоля за помощ при обуването. Замалко да си скъсам шевовете, докато си връзвах връзките. Преди да отидем у Джелиф, се отбихме у Брил. Там имаше улика, която Литълмор поиска да вземем.
Литълмор помаха на един полицай във фоайето на „Балморал“. Полицията цяла сутрин претърсваше празния апартамент на Бануел. Литълмор вече бе станал любимец на униформените и изведнъж бе придобил авторитет. Всички знаеха как бе хванал едновременно Бануел и Хугел.
Смит Ели Джелиф отвори вратата по пижама и мокра кърпа на главата. Стресна се, като видя докторите Янгър, Брил и Ференци, но изненадата му се превърна в паника, когато пред очите му се появи основният му враг — детективът, — който наперено ги следваше по петите.
— Не знаех — смотолеви Джелиф към Литълмор. — Не знаех нищо. Той беше в града само за няколко часа. Нямаше никакви инциденти, кълна се. Вече е в болницата. Можете да им се обадите. Повече няма да се повтори.
— Вие двамата познавате ли се? — попита Брил.
За всеобщо учудване на останалите Литълмор разпитва няколко минути Джелиф за Хари Тоу. Когато разбра каквото му трябваше, детективът го попита защо е пращал на Брил анонимни заплахи, защо е изгорил ръкописа и е разпръснал пепелта в апартамента му и защо е оклеветил д-р Фройд във вестника.
Джелиф се кълнеше, че е невинен. Твърдеше, че не знае нищо за изгаряне на книги и изпращане на заплахи.
— О, така ли? — каза Литълмор. — Тогава кой е сложил библейските цитати в ръкописа?
— Не знам — каза Джелиф. — Сигурно пасторът.
— Сигурно — иронизира го Литълмор. Показа на Джелиф уликата, заради която се бяхме отбили у Брил — лист от ръкописа, на който имаше стих от Еремия и малко изображение на намръщен мъж с брада и чалма. — А тогава как е попаднало това там? Не ми изглежда много църковно.
Джелиф зяпна.
— Какво е това? — попита Брил. — Познавате ли го?
— Това е Чарака — каза Джелиф.
— Какво? — попита Литълмор.
— Чарака е древен индийски лечител — обясни Ференци. — Казах индийски. Нали си спомняте, че казах индийски?
Тогава проговори Янгър.
— Триумвиратът.
— Не — каза Брил.
— Да — потвърди Джелиф.
— Какво? — попита Ференци.
Янгър се обърна към Брил.
— Трябваше да се досетим. Кой в Ню Йорк е не само в редколегията на списанието на Мортън Принс и е осведомен за всичко, което Принс се кани да публикува, ами също така има влиянието да предизвика арест в Бостън с едно мръдване на пръста?