Ако някое момиче бъде намерено привидно мъртво в апартамента, който Джордж пазел за любовниците си, ще изглежда така, все едно той го е убил. Това било възможно, защото самият патоанатом щял да даде на „жертвата“ лекарство, под въздействието на което да изглежда като мъртва, а после той щял да направи огледа на тялото. Улика, оставена на местопрестъплението, ще докаже, че Бануел е извършителят. Клара накарала Нора да повярва, че патоанатомът е автор на целия план.
Нора била изумена от дързостта на инсценировката. Попитала Клара дали наистина я смята за възможна.
Не, отвърнала Клара, защото нямало кого да помоли да изиграе ролята на любовницата и жертвата на Бануел. Просто трябвало да продължи да си носи кръста.
И тогава Нора й казала, че тя е готова да го направи.
Клара реагирала така, все едно била в пълен шок. В никакъв случай, отвърнала. Момичето, което би изиграло ролята на жертвата, трябва да позволи на Клара да я нарани. Нора попитала дали под нараняване има предвид изнасилване. Не, казала Клара, разбира се, че не, но жертвата трябвало да се остави да я вържат с въже или канап около врата, сякаш е била удушена. Би трябвало и да има следи от камшик по гърба. Нора повторила, че е готова да го направи, като усещала, че ако настоява, ще сломи съпротивата на Клара. Накрая Клара се предала и те се заели с изпълнението на заговора. Нора не била сигурна точно какво се е случило в „Балморал“ в неделя вечерта. Това, без съмнение, се дължало на веществото с каталептичен ефект, което патоанатомът й дал. Спомня си как Клара й казала да не вика и как непрекъснато си забравяла фалшивото име. Всичко останало й било в мъгла. Не трябвало да бъде прекалено дълбоко наранена, но Клара сигурно я е удряла жестоко. Това беше моето допълнение към разказа на Литълмор.
— Знам какво е станало после — каза той. — В понеделник сутринта Нора се е събудила при Хугел в моргата. Той й е съобщил лошата новина, че вратовръзката с монограм, която трябвало да намери на местопрестъплението и която трябвало да уличи Бануел като убиец, не била там. Това се случило, защото Бануел минал през прохода същата сутрин. Искал да си вземе дрехите, за да не го свържат с г-ца Ривърфорд. Видял вратовръзката си да лежи до нея и я прибрал.
— Но Бануел не е бил в града онази нощ, бил е с кмета — казах аз. — Хугел не е ли знаел?
— Никой от тримата не е знаел. Бануел е трябвало да бъде на вечеря в града в неделя. Така си е мислела Клара. Срещата с кмета в „Саранак“ изникнала в последния момент и била пълна тайна. Клара е нямало как да разбере за нея, тъй като във вилата им в провинцията няма телефон. Измъкнала се същата нощ от Таритаун, свършила работата с Нора около девет часа и се върнала обратно. Казала на Хугел да определи часа на смъртта между полунощ и два сутринта, защото се предполагало, че Банаул ще си е вече вкъщи по това време.
— Но Бануел видял вратовръзката на следващата сутрин и я взел преди идването на Хугел.
— Точно така. Без вратовръзката Хугел бил в затруднено положение. Не можел да се свърже с Клара. Затова решил да инсценира още едно нападение, този път в дома на Нора, където щял да остави друга улика. Трябвало да успее да обвини Бануел, нали това била целта му. Такава била и сделката му с Клара. Тя му дала авансово десет хиляди долара и щял да получи още трийсет хиляди, ако успеел да повдигне обвинение срещу Бануел. Но нещо се объркало и втория път, не знам какво. Хугел засега мълчи.
Отново се намесих да запълня белите петна. Нора се съгласила на второто нападение, защото все още си мислела, че така спасява Клара, но и защото не знаела как иначе да обясни раните и синините, с които се събудила. По време на второто „нападение“ патоанатомът трябвало само да я върже и да я остави. След побоя от предната вечер тя наистина приличала на жертва. Не се налагало да я малтретират отново. Затова не можа да ми отговори на въпросите предния ден. Бях я попитал дали някой мъж я е бил с камшик и тя се бе побояла да ми каже истината, защото Клара се бе заклела, че Бануел ще убие нея, Клара, ако историята се разплете. Но когато патоанатомът я завързал, загубил контрол над себе си и не откъсвал втренчен поглед от полуголото й тяло. Започнал да се поти и да преглъща. Не я заплашвал, нито й посегнал. Но доста дълго завързвал въжето около китките й. Не искал да си тръгне. И се притискал към нея.