Фройд не отговори, а погледна Брил с присвити очи.
— Джелиф ми каза, че двамата с Юнг ще изнасят лекции във „Фордам“ и че Юнг е много загрижен от прекаленото фокусиране върху ролята на секса за неврозите. Точно това бяха думите: прекаленото фокусиране.
— Със сигурност не иска да прекалява с фокусирането — сопна се Фройд. — И аз не искам да прекалявам с това. Чуйте ме и двамата. Знам, че антисемитизмът на Юнг ви наранява. Мене ме щади и затова си го изкарва двойно на вас. Също така знам много добре, уверявам ви, за проблемите на Юнг с теорията за сексуалността. Но не забравяйте: на него му беше по-трудно да стане мой последовател, отколкото на вас. На Янгър също ще му бъде трудно. Един неевреин трябва да преодолее много по-голяма вътрешна съпротива. А Юнг не само че е християнин, ами е и син на пастор.
Всички замълчаха след тези негови думи, затова аз се осмелих:
— Извинете, д-р Фройд, но какво значение има дали си християнин, или евреин?
— Момчето ми — отвърна рязко Фройд, — напомняш ми за един от романите на брата на Джеймс — как му беше името?
— Хенри?
— Да, Хенри. — Грешах, като си мислех, че Фройд ще каже още нещо в отговор на въпроса ми. Той се върна пак към разговора си с Ференци и Брил. — Може би предпочитате психоанализата да си остане само еврейска теория? Разбира се, че не е справедливо от моя страна да фаворизирам Юнг, когато други хора ме подкрепят от много по-отдавна. Но ние, евреите, трябва да сме готови да понесем известна несправедливост, ако искаме да си проправим път. Нямаме друг избор. Ако се казвах Джоунс, бъдете сигурни, че идеите ми щяха да срещнат много по-малко съпротива, независимо какви са. Вижте Дарвин. Обори „Битие“ и е приветстван като герой. Ако ни е необходим неевреин, за да ни отведе до Обетованата земя, така да бъде. Трябва да пазим Юнг за die Sache. Всичките ни надежди зависят от него.
Думата, която Фройд произнесе на немски, означаваше „каузата“. Не разбрах защо не я каза на английски. Няколко минути всички мълчаха. Заловихме се със закуската. Брил обаче не ядеше, а си гризеше ноктите. Реших, че повече няма да обсъждат Юнг, но пак бях сбъркал.
— Ами изчезванията му? — попита Брил. — Джелиф ми каза, че Юнг си тръгнал от „Балморал“ не по-късно от полунощ в неделя вечерта, а човекът на рецепцията тук се кълне, че се е върнал в хотела към два часа. Това са два часа, за които нищо не се знае. На следващия ден Юнг ни казва, че си е бил в стаята през целия следобед и е спал, а човекът от рецепцията е сигурен, че е бил навън. В понеделник следобед Янгър почука на вратата му. Аз също, дълго и силно. Изобщо не мисля, че е бил там. Къде е бил?
Намесих се и аз:
— Извинете. Не казахте ли току-що, че Юнг е бил в „Балморал“ в неделя вечерта?
— Точно така — отговори Брил. — В сградата, в която живее Джелиф. Ти беше там снощи.
— О — казах. — Не си дадох сметка.
— Сметка за какво? — попита Брил.
— За нищо — отвърнах. — Просто странно съвпадение.
— Какво съвпадение?
— Първото момиче е било убито в „Балморал“. — Наместих се на стола, обхванат от неудобство. — В неделя вечерта. Между полунощ и два часа.
Брил и Ференци се спогледаха.
— Господа — каза Фройд, — не ставайте глупави.
— А Нора е била нападната в понеделник следобед — отбеляза Брил. — Къде?
— Ейбрахам — каза Фройд.
— Никой никого не обвинява — отвърна невинно Брил, но на лицето му се изписа превъзбуда. — Просто питам Янгър къде се намира домът на Нора.
— До Грамърси парк — отговорих.
— Господа, повече не искам да ви слушам — заяви Фройд.
На вратата пак се почука и влезе самият Юнг. Поздравихме се с него малко вдървено, както можеше да се очаква. Юнг като че ли не забеляза, че се чувстваме неловко, спокойно си сложи захар в кафето и ни попита дали ни е харесала вечерята у Джелиф.
— О, Юнг — наруши мълчанието Брил, — засекли са те в понеделник.
— Моля? — попита Юнг.
— Каза ни — продължи Брил, — че следобеда в понеделник си спал в стаята си. Но се оказва, че са те видели в града.
Фройд поклати глава и отиде до прозореца. Отвори го още по-широко.
— Никога не съм казвал, че съм прекарал целия следобед в понеделник в стаята си — отвърна с равен глас Юнг.
— Странно — каза Брил. — Бих се заклел, че точно това каза. Това ми напомня, Юнг, че днес се канехме да посетим Грамърси парк. Не вярвам да искаш да дойдеш с нас?
— Разбирам — отвърна Юнг.
— Какво разбираш? — попита го Брил.
— Защо не го кажеш направо? — сопна му се Юнг.
— И представа нямам за какво говориш — беше отговорът на Брил.
Нарочно се правеше на лош актьор и безуспешно имитираше невежество.