Той кима. Не казва нищо, само кимва леко. На мен обаче ми е напълно ясно, че полага усилия да се сдържи.
— Затова просто не мога да си представя какво се е объркало. Първоначално си мислех, че съм го направила точно както трябва, обаче после… не знам, след това напълно ми се изплъзна и започна отново да се връща, всичките събития се повтаряха отново, точно както стана преди.
— Евър, знам, че си повторила стъпките, обаче дали си използвала и същите инструменти? Същите билки, кристали и каквото друго си употребила първия път?
— Някои бяха нови, някои — стари.
Свивам рамене, защото не схващам добре накъде бие.
— Кой инструмент използва като основен? Кой е онзи, с който започна истинската част на заклинанието?
— Ами, след ваната аз…
Присвивам очи, но няма нужда да се замислям особено, защото отговорът изниква в съзнанието ми мигновено:
— Атамето.
Поглеждам го. И двамата знаем, че това е отговорът — това е голямата грешка, която съм направила.
— Използвах го за… за размяна на кръв и…
Очите му се разширяват, бузите му пребледняват, а аурата му започва да трепери. Ужасявам се.
— Това да не е същото атаме, с което поряза мен? — В гласа му ясно се долавя тревога.
Поклащам глава и на лицето му се изписва облекчение.
— Не, това бе копие, проявено в онзи момент. Истинското е вкъщи.
Той кимва, доволен, след което казва нещо, от което кръвта ми се смразява:
— Ужасно ми е неприятно да ти го кажа, но определено е трябвало да направиш ново. На Богинята се предлага нещо току-що създадено, чисто и неизползвано. Не можеш да й служиш със замърсени инструменти, особено с такива, които вече си употребила, за да призовеш кралицата на подземния свят.
Ооох!
Той ме поглежда с натъжени очи:
— С удоволствие бих ти помогнал, наистина, но това нещо е прекалено голямо за мен. Вероятно би могла да го обсъдиш с Роми и Райни, те като че ли знаят много по въпроса.
— Дали е така наистина? — присвивам очи.
Това на практика не е въпрос, просто разсъждавам на глас.
— Проблемът е, че всъщност именно това направих — послушах ги. Направих точно каквото ми казаха. Да, наистина — атамето изобщо не им хареса, заявиха, че е направено погрешно и настояха да го разтопя и да им го предам. Аз обаче отказах, от инат, а те оставиха нещата така. Въобще не са споменавали, че не мога да го използвам отново, нито пък, че всички инструменти трябва да са нови, за да успея с развалянето на заклинанието. По някаква причина пропуснаха да ме предупредят.
Погледите ни се срещат. И двамата си мислим едно и също: Защо биха направили нещо подобно? Нарочно ли? Наистина ли ме мразят толкова? Джуд отхвърля тази мисъл доста по-бързо от мен самата. Само че той не знае истината за миналото ни. История, която е толкова сложна и опасна заради скритите в нея капани, че не мога току-така да отхвърля каквато и да било възможност.
— Виж, те са ужасно привързани към Деймън — обичат го толкова силно, колкото мразят мен. Наистина. Кимвам с пълното съзнание, че не преувеличавам — това е чистата истина. — И макар да се предполага, че са добри вещици, не бих се учудила, ако са го направили наистина, с мисълта, разбира се, че просто ще ми дадат урок. По дяволите, може дори да са смятали, че по този начин ще ни разделят с Деймън. Всъщност кой изобщо знае какво става в главите им и какво са планирали? Дори да не е било умишлено, дори да не са били наясно, аз по никакъв начин не мога да ги попитам направо. Защото ако е било нарочно, те ще съобщят на Деймън, а аз не искам той да разбира при никакви обстоятелства. Не мога да го нараня така. А пък ако не са го направили съзнателно и аз им кажа — е, това би било още едно оръжие срещу мен, което също не е приемливо.
Този път Джуд се привежда към мен и с решително изражение отсича:
— Евър, разбирам дилемата ти, наистина. Обаче не смяташ ли, че си прекалено параноична напоследък?
Присвивам очи и се отпускам на стола. Чудя се дали е схванал дори една дума от онова, което му казах току-що.
— Ами, първо ме обвиняваш, че съм от злите — всъщност така и не разбрах какво точно означава това, само че има нещо общо с Роман. Той — според твоите думи — управлява племе от злодеи, а освен това ти едновременно го мразиш и го желаеш, защото си му направила някакво заклинание, което се е объркало. На всичкото отгоре, макар да няма как да си сигурна, предполагаш, че Роми и Райни искат да ти навредят и по тази причина нарочно са пропуснали да ти съобщят съществена част от инструкциите за въпросното заклинание. При това са го направили, с цел да те разделят с Деймън. А по отношение на Деймън — независимо че сте заедно, ти си убедена, че никога няма да ти прости за кашата, която си забъркала, и съответно… — Той тръсва глава. — Схващаш ли какво имам предвид?