Той се извръща и ми хвърля поглед, изпълнен със загриженост. Джуд се възползва от краткото прекъсване и заявява:
— Вижте, мисля да… изчезвам. И така, Майлс…
Гипсът му се докосва до дланта на Майлс в нещо средно между плясване и ръкостискане.
— А, Евър…
Обръща се и погледът му се спира върху мен в продължение на няколко дълги секунди. Напълно достатъчни, за да започна нервно да се въртя; напълно достатъчни, за да привлекат вниманието на всички останали. Питам се дали не го прави нарочно, с цел Деймън да разбере, че съм се обърнала за помощ не към него, а към Джуд? Или пък наистина не може изобщо да лъже и в момента прави отчаян опит да скрие общата ни тайна.
А след това прехвърля вниманието си към Деймън и двамата си разменят тежки, многозначителни погледи, които не мога да разгадая. Обръща се едва когато Майлс му показва с жест, че ще го съпроводи до входната врата.
И това е напълно достатъчно да ме убеди да постъпя правилно. Да спра да отблъсквам Деймън, да си призная всичко и най-накрая да приема помощта, която ми предлага.
Обръщам се към него, стисвам ръката му и търся погледа му. Готова съм да му разкажа цялата отвратителна история, но думите замират на устните ми. Гърлото ми е толкова свито, че не мога да дишам. И признанието ми се превръща в пристъп на задух, придружен от кашлица, плюене и силно изчервяване.
Когато Деймън ме прегръща и ме пита дали съм добре, едва се сдържам да не го отблъсна. Все пак успявам, макар да се налага да призова на помощ цялата си сила. Свеждам глава, затварям очи и чакам пристъпът да премине. Разбрала съм, че вече не се контролирам — нито себе си, нито ситуацията, нищо. Чудовището се надига, вече напълно разбудено. То няма да позволи на Деймън да застане между мен и Роман.
Майлс затваря вратата след Джуд и се обръща към нас, като поклаща глава и въздъхва:
— Не-е, това изобщо не беше неловко. Ама хич!
Аз бръквам в чантата си и трескаво започвам да ровя из нея. Малката част от съзнанието ми, която все още може да разсъждава разумно, знае какво трябва да направя. Наясно е, че трябва да му връча прощалния подарък и да се разкарам оттук, преди да е станало прекалено късно. Преди странната магия напълно да ме завладее и да ме принуди да сторя нещо, за което със сигурност ще съжалявам. Защото Роман се приближава. Усещам го. И наистина трябва да се махна оттук, докато все още мога.
— Няма да оставаме дълго. Само исках да ти дам това.
Надявам се да не забележи треперенето на ръцете ми, когато му подавам подвързания с кожа дневник, който му купих. Съсредоточавам се в усилието да дишам бавно и дълбоко, решена да озаптя чудовището и да не му позволя да изскочи. Наблюдавам го, докато прокарва длан по подвързията и грапавата хартия на страниците. Опитвам се да прогоня нервността поне от гласа си:
— Знам, че вероятно ще опишеш в блога си цялото пътуване, но реших, че ако нямаш достъп до интернет или пък е нещо прекалено лично, може да го записваш тук.
Майлс се усмихва широко:
— Първо ми организираш купон, а сега и подарък? Направо ще ме разглезиш, Евър!
Но макар да му отвръщам с усмивка, всъщност изобщо не чувам думите му, нито разбирам значението им. Не обръщам внимание на абсолютно нищо друго… освен че Роман е тук.
В мига, в който го съзирам, натрапникът, когото и без това едва удържах, нахлува в мен и ме завладява. За част от секундата успява да потуши и малката искрица съзнание, която ми е останала, и моментално я замества с настойчив ритъм — сякаш барабани бият в цялото ми тяло — който става все по-силен и по-нетърпелив.
Ритъм, който няма да спре, преди аз и Роман да се слеем в едно.
Ръцете на Деймън ме притискат по-силно. Усетил е промяната в енергията ми и очевидно се тревожи. Застинал е напрегнато, готов веднага да реагира. Първо Миса, а после Марко и Рейф се сбогуват с Майлс. Хевън, облечена в лилава кадифена рокля, която подчертава блясъка на бледата й идеална кожа, внимателно наблюдава отстрани. Блестящите й очи се впиват в мен, а покритите й с пръстени ръце заплашително потропват на кръста й. Сигурна съм, че ако все още можех да видя аурата й, щях да се сблъскам със стена от най-яркото и наситено червено, което съществува.