Обикалям стаята и разглеждам тежките дървени греди на тавана. Прокарвам пръсти по грубо измазаните стени и кожените подвързии на книгите, струпани върху масата. Между тях се показват свещници и маслени лампи, вероятно използвани за четене. Не мога да се отърся от смътното усещане за вина, сякаш правя нещо нередно, надничам в чуждия личен живот и си вра носа в неща, в които нямам място.
Същевременно обаче съм сигурна, че идването ми тук не е случайност. Писано ми е било да открия тази къща, това селце — изобщо не се съмнявам в това. Макар да не разбирам много неща, знам достатъчно за Съмърленд. Няма случайни събития. Някъде тук има нещо, което трябва да видя.
Когато влизам в малката спалня, веднага схващам, че тя е копие на онази на леля им — на жената, която ги е отгледала и ги е накарала да се скрият тук, в Съмърленд, за да избегнат гоненията на вещици, на които тя самата след това е станала жертва. Леглото е тясно и изглежда неудобно. До него е разположена квадратна масичка, на която виждам голяма книга с кожена подвързия. Върху книгата лежат китка изсушени цветя и билки. Останалите мебели в стаята са висок тесен гардероб в ъгъла и една плетена овална черга. Вратичката на гардероба е съвсем леко открехната, но достатъчно, за да видя кафявата памучна рокля, която виси в него. Това е всичко.
Замислям се дали Роми и Райни не са я проявявали понякога — така както аз правех с Деймън. Чудя се колко ли време са се борили да запазят живота си такъв, какъвто е бил преди. Кога са се отказали и са решили да се задоволят с това — с имитацията на познатия им, скъп свят.
Затварям внимателно вратата зад себе си и се насочвам към късата стълба, която води към таванското помещение. Свеждам глава, защото таванът е силно наклонен и твърде нисък там, където съм застанала. Трепвам, когато дървото под краката ми простенва. Придвижвам се бързо навътре, където мога да се изправя, и оглеждам еднаквите малки легла и миниатюрната дървена масичка, която ги разделя. Върху нея има купчина книги и захабена от използване маслена лампа. Помещението много напомня на спалнята на леля им, като изключим стените. Те са облепени с разнообразни изрезки, плакати и прочее белези на попкултурата на новото хилядолетие — и без съмнение това е резултат от влиянието на Райли върху близначките. Всеки квадратен сантиметър е покрит с колажи на любимците й. Познавайки Райли, съм сигурна, че близначките не са имали друг избор, освен да се обявят за техни верни почитателки.
Очите ми се стрелкат наоколо. Заобиколена съм от щастливите усмивки на бивши Дисни — звезди, превърнали се в тийнейджърски поп икони, както и цяла плеяда участници в „Америкън Айдъл“ — всъщност присъства абсолютно всяко лице, красило някога корицата на списание „Тийн Бийт“. А после виждам залепена на вратата програма на страница от ученическа тетрадка и избухвам в смях. Сигурна съм, че няма на кого другиго да хрумне подобна програма за часовете в тяхното материализирано училище, освен на моята призрачна сестричка.
1-ви час: Мода за начинаещи. Какво можем да съчетаем и какво да не допускаме никога;
2-ри час: Косата — начален курс. Основни техники за оформяне на прическата: задължителен предмет за преминаване към следващото ниво;
Междучасие — 10 минути: да се използва за бъбрене, споделяне на новини/клюки и оправяне на външния вид;
3-ти час: Знаменитостите — основен курс. Кой е готин, кой не е и кой изобщо не е такъв, за какъвто се представя;
4-ти час: Популярност. Общообразователен курс на тема как да спечелим и задържим симпатиите на околните, без междувременно да изгубим себе си;
Обедна почивка — 30 минути: да се използва за бъбрене, оправяне на външния вид и обяд, ако ви се налага да се храните;
5-ти час: Целувките и гримът: всичко, което някога сте искали да знаете за гланца за устни, но ви е било страх да попитате;
6-ти час: Целувката — курс за начинаещи. Кое е готино, кое е гадно и кое ще накара сърцето му да бие като полудяло;
Това е пълен списък на обичайните за Райли мании. Но съм сигурна, че така и не успя да изпробва последната.