Така че продължаваме да се целуваме пред вратата за прислугата — той в скъпите си дрехи — черна вълнена жилетка и панталони, аз в моето простичко слугинско облекло.
Целуваме се в конюшните — той в пълно ловно снаряжение на английски благородник, аз в тесни бричове за езда, изискан червен жакет и лъскави черни ботуши.
Целуваме се край брега — той в обикновена бяла риза и неофициални черни панталони, аз с грубите пуритански одежди, които прикриват формите на тялото.
Целуваме се сред поле от червени лалета, почти толкова ярки, колкото моята чуплива и огнена коса. Той е с твърдо колосана бяла риза и свободни панталони, а аз — увита само с парче лъскава коприна с лек червеникав оттенък. От време на време спираме и той продължава да ме рисува, но след няколко мацвания хвърля четката, придърпва ме към себе си и започваме да се целуваме отново.
Всички тези мои животи са различни, но сякаш се развиват по един и същи начин — откриваме се и веднага се влюбваме един в друг. Само че Деймън решава да не прибързва — иска първо да спечели пълното ми доверие, а после да ми даде да пия от еликсира. Колебанието му обаче продължава толкова дълго, че Дрина всеки път успява да ни намери и да ме отстрани.
Ясно. Това е причината да не си губиш времето, когато си ме открил след катастрофата — обръщам се наум към него. Сгушена в топлите му прегръдки и с буза, притисната към гърдите му, виждам онзи миг от неговата гледна точка.
Открил ме е, когато съм била на десет (благодарение на помощта на Роми и Райни, а и на Съмърленд); прекарал следващите няколко години в чакане, след което се преместил в Юджийн, Орегон. Само че почти веднага, след като се записал в гимназията ми, всичките му планове били разрушени от катастрофата.
Наблюдавам го на мястото на инцидента — виждам колебанието му, отново… измъчва се от съмнения, моли за насока. Изпада в паника, когато сребристата нишка, свързваща тялото и душата ми, рязко се опъва до скъсване. Това го изкарва от транса, в който е изпаднал, и той мълниеносно взема решението да притисне бутилката с еликсира до устните ми и да ме накара да пия. Принуждава ме да се върна към живота. Да се превърна в безсмъртна като него.
Съжаляваш ли за нещо?
Поглежда ме напрегнато. Този поглед настоява да съм честна и да му кажа истината, каквато и да е тя.
Аз обаче само поклащам глава, усмихвам се и го придърпвам обратно към себе си, за да потънем отново в червеното море от лалета от онзи отдавна отминал ден.
Двайсет и трета глава
— Готова ли си?
Пръстите на Деймън докосват леко устните ми, това полу-усещане изпълва паметта ми със спомена за една толкова истинска, толкова чувствена целувка, че се изкушавам да го завлека обратно в Съмърленд и да започнем всичко отначало.
Обаче не мога. Не можем. Вече сме обещали. И макар че това парти изобщо не може да се сравни с рождения ден, който Деймън току-що ми подари, всички чакат и няма връщане назад.
Поемам си дълбоко дъх и поглеждам къщата пред нас. Фасадата й е обикновена и хубава, по един уютен и приветлив начин, макар че зад нейните стени са се разиграли някои от най-лошите сцени в моето не толкова далечно минало.
— Да се върнем в Париж — прошепвам само донякъде на шега. — Дори не се налага да променяш неприятните детайли. Сериозно. Предпочитам да облека грубата кафява рокля и да чистя нужници — или както там са ги наричали — отколкото да се изправя пред това.
— Нужници? — поглежда ме и клати глава, после нежно се засмива. — Извинявай, Евър, но тогава нямаше нужници. Нито обществени тоалетни, нито бани, нито дори клозети. По това време се ползваха нощни гърнета. Нещо като, ами, керамично гърне, което се държи под леглото. И повярвай ми, това е спомен, който не би искала да преживееш отново.
Правя физиономия, неспособна да си представя колко ужасно трябва да е било да използваш такова приспособление, още по-малко да трябва да го изпразниш. Видимо потрепвам и казвам:
— Виждаш ли? Само ако можех да обясня на Миноз, че истинската причина да не ми харесват часовете му е, че историята изобщо не изглежда привлекателна за онези, които са принудени наистина да я живеят.
Деймън се засмива, отмята глава назад и шията му се открива по толкова съблазнителен начин, че едва се сдържам да не притисна силно устни в нея.