Спирам.
— И повярвай ми, няма начин това да се фалшифицира, особено за хора като нас. И съвсем случайно то напълно съвпада с метафизичните глупости, че всичко е енергия и е свързано в едно цяло, по които ти си толкова прехласната.
Въздишам високо, звучно, потропвайки с крак по пода, с надеждата така да освободя част от енергията, която се надига в мен. А също и да му намекна, че търпението ми се изчерпва.
Но Роман няма да се остави да бъде пришпорван. Той не бърза — и действа само според собствения си график. Пръстите му разсеяно дърпат един разхлабен конец на халата му, когато ме поглежда и заявява:
— Виж, Евър, научно доказано е, че истината винаги е по-силна от една лъжа. И ако бъдат поставени една до друга — тоест да премерят сили една срещу друга, тъй да се каже — истината винаги ще бъде победител. Какво мислиш?
Повдигам вежди подигравателно, с което му показвам мнението си по въпроса, както и за всичко останало, което се случи до този момент.
Но Роман не се трогва, решен да продължи по плана си:
— И съвсем случайно има един много лесен начин да изпробваме това твърдение. Начин, който не може да бъде фалшифициран и не изисква нищо повече от твоята собствена физиология. Искаш ли да опитаме?
Хм, не особено! — опитвам се да кажа, искам да кажа, но чудовището се надига и не ме оставя да говоря, което само окуражава Роман да продължи.
— Така… сега — как смяташ, дали и двамата сме еднакво силни? Дали сред нашия вид няма реални физически различия между мъжете и жените, що се отнася до сила и бързина?
Свивам рамене. Никога не съм мислила по въпроса и изобщо нямам желание да започвам сега.
— Бих искал да демонстрирам нещо, което според мен ще ти се стори интересно. И между другото те уверявам, че не се опитвам да ти правя номера, това не е игра и никой няма да бъде наранен. Напълно искрен съм — наистина ще ти дам онова, което най-много искаш, а това е най-добрият начин да определим какво точно е то. Дори ще започна пръв, за да видиш, че нямам скрити козове… така да се каже.
Той застава пред мен с вдигната ръка, успоредна на бетонния под. Кима леко и ми нарежда:
— Хайде сега, сложи двата си пръста върху ръката ми и леко я натискай надолу, докато аз се съпротивлявам и бутам нагоре. Няма да опитам нищо странно, обещавам. Ще видиш.
Очите ми срещат неговите и виждам предизвикателството в погледа му. Знам, че нямам друг избор — трябва да приема, тъй като у него е решението на всичките ми проблеми. Трябва да играя играта по неговите правила и по неговия начин.
Взирам се в ръката, която е протегнал във въздуха пред мен — загоряла, силна, приканваща да я докосна. И въпреки че знам, че не мога да го направя, че няма да успея да го задържа, все пак стисвам зъби и опитвам. Притискам пръсти в нея, хладината на кожата му се излъчва през мекия копринен плат на ръкава му, от което тъмният пламък в мен започва да гори.
Роман нашепва в ухото ми с нежен, плътен глас:
— Усещаш ли го?
Гледам го, но не усещам нищо друго, освен настойчивия пулс, който бие в мен, докато тялото ми се изпълва с топлина. Топлина, която се стреми единствено към идващото от него хладно сладко облекчение.
— Добре, а сега искам да ми зададеш въпрос, прост въпрос с еднозначен отговор — и то отговор, който вече знаеш. Даваш ми един момент да се съсредоточа върху отговора и да го кажа едновременно мислено и устно, докато ти се опитваш да натискаш ръката ми надолу с двата си пръста.
Хвърлям поглед първо към часовника си, а после и към него. Коляното ми се тресе лудо — знам, че не ми остава още много.
Но той само кимва с все още вдигната ръка и с поглед ме насърчава:
— Истината става по-силна, лъжите отслабват — сега е твоят шанс да изпробваш тази теория върху мен, за да я пробваме след това и върху теб. Това е единственият начин да докажеш какво искаш в действителност, Евър. Хайде, задай ми какъвто искаш въпрос. Дори ще понижа защитата си, за да можеш да ми четеш мислите и да видиш, че не мамя.
Той ме гледа, а тежестта на погледа му ускорява пулса ми и сърцето ми бие лудо, повече не мога… не мога…
— Задай ми въпрос, Евър — вглежда се в мен Роман. — Попитай ме каквото искаш. Колкото по-бързо приключим с мен, толкова по-скоро ще се захванем с теб и ще разберем точно какво желаеш най-много.
Стоя до него, мъча се да остана хладнокръвна, да се съсредоточа, но е безполезно. Не мога да го направя, не мога да участвам повече в тази игра.