Джуд обаче кимва отсечено, сякаш иска да ме увери, че всичко ще е наред. А после, като ме подкрепя внимателно с ръка, той тихо ме отвежда по-далеч от моста и от дългата колона души, които щастливо преминават в отвъдното. Не отмества ръката си от гърба ми по целия път до дома.
Двайсет и седма глава
— Добре, ето какво ще направим. — Той оставя двигателя да работи на празни обороти и се обръща към мен: — Първо, влез вътре и повтори онова, което каза на мен.
Вижда, че се каня да отворя уста, и вдига пръст, за да замълча. После продължава:
— Искам да седнеш и да разправиш цялата мръсна история. Не пропускай нищо. Защото независимо от предишния си опит — от онова, което съм виждал, и от всичко, което съм научил, преценявам, че с нея ще си в добри ръце. Тя е по-умна, отколкото си мислиш, и се занимава с това от много, много време. В повечето си прераждания го е правила. Освен това е единствената, която в действителност може да помогне — и да остане непредубедена. Аз поне не познавам друг такъв човек.
— Откъде знаеш за предишните й прераждания? — питам го и потръпвам от неочаквания хлад, пролазил по кожата ми. — Тоест, какво изобщо знаеш по този въпрос — като изключим нещата, които аз ти казах?
Погледът му остава прикован в мен доста по-дълго от необходимото. Точно когато си мисля да прекъсна този момент, той отново проговаря:
— Бях във Великите храмове на познанието. Може да се каже, че знам всичко.
Кимам и преглъщам мъчително, като се опитвам да не си изкарам ангелите. Защото — независимо че току-що изсипах върху главата му толкова признания — далеч не съм му казала всичко.
Той обаче само свива рамене, без да се разколебае:
— А пък после, като приключиш тук, трябва да отидеш при Деймън. Не ме интересува какво точно ще му кажеш — това си е твоя работа. Само че напоследък наистина си го подложила на твърде голямо напрежение, така че — независимо какво аз самият мисля за него… — Млъква за миг и тръсва глава. — Уф, няма значение! Просто го направи, става ли? Все още не си добре, това след тази вечер е пределно ясно. Смятам, че имаш нужда от него, за да преодолееш проблемите си. И така е правилно. Впрочем вземи си и малко отпуск. Сериозно говоря — мога да се справя и сам. Освен това Онър вече предложи да те замества, така че вероятно ще й дам възможност да опита.
Кимвам леко. Впечатлена съм от благородството му — подтиква ме към човека, с когото са съперници вече няколко века, само защото така е правилно. Отварям вратата, но не успявам да прекрача. Оказва се, че той не е приключил. Поставя ръка на крака ми, привежда се към мен и заявява:
— Има още нещо.
Обръщам се и забелязвам сериозното му изражение. Дългите му хладни пръсти стисват коляното ми.
— Обещавам да не се намесвам във връзката ти с Деймън, но нямам намерение да се отказвам. В продължение на четиристотин години губя момичето на мечтите си… Тази мисъл ме изнервя прекалено много напоследък.
— Ти… знаеш за това, така ли? — ахвам аз и ръката ми се стрелва към устата.
— Имаш предвид дали съм наясно със съществуването на парижкото конярче, английския граф, съседа от енорията в Ню Ингланд… с художника, познат още като Бастиан де Коол?
Очите му се впиват в моите: две зелени езера, изпълнени с копнежа на стотици години.
— Да-а — провлачва и кимва. — Знам за тях. А има и още.
Поклащам глава. Нямам представа какво да му кажа, как да постъпя оттук нататък. Той повдига пръсти от крака към бузата ми и прошепва:
— Недей да отричаш… знам, че и ти се чувстваш по същия начин, сигурен съм в това! Виждам го в очите ти, усещам го в начина, по който реагираш на докосването ми. По дяволите, дори забелязах как настръхна, когато ме видя с Онър днес… днес ли беше?
Хвърля бърз поглед към китката си, но вижда, че не носи часовник, и махва с ръка.
— Както и да е, не си падам по нея — не ми харесва, както може би си мислиш. Става въпрос за чисто професионална връзка между учител и ученик… приятелство, нищо повече.
Накланя глава на една страна и проследява с очи пътя на пръстите си, които нежно се плъзгат по бузата ми. Допирът им е така успокояващ, толкова съблазнителен и неустоим, че не бих могла да се отдръпна — даже и да исках.
— Не ме интересува никоя друга. Ти винаги си била единствената за мен. И макар в момента да не се чувстваш по този начин, уверявам те, че помежду ни не съществуват ограничения, няма нищо, което да ни разделя. Тоест, нищо — освен теб. В крайна сметка ти решаваш.