Стиснах волана.
— И какво стана?
— Макс обикновено пътуваше с нас и не знаехме почти никакви подробности за мисията, докато почти не стигнехме до мястото, защото нюхът му се изостряше с приближаването до мишената. Е, вечерта преди тази мисия се събуди и опита да избяга. Роман го хвана след няколко часа и Макс му обясни, че видял децата на човека, когото трябваше да убием, и че вече нямало да върши мръсната работа на Мърсър, независимо от последствията. И Роман го пуснал. Оставил го да избяга. Знанието за децата реши и нашата съдба, защото с Роман нямахме намерение да убиваме невинни деца… Но за да избягаме, трябваше да оставим Лана.
— Хрумвало ли ти е да се върнеш сама при Мърсър? — попитах я.
Тя кимна.
— Почти го направих. Не исках да зарязвам Лана, но и не можех да обвиня Роман за всичко. Мърсър щеше да изпраща отряди по следите му, докато накрая не го убиеха. Пък и макар да не си го признава, Роман се нуждае от някой, който да се грижи за него.
Точно в този момент Роман се появи иззад ъгъл на детската площадка и тръгна към нас. Той отвори задната врата и я затръшна след себе си.
— Увериха ме, че ще пратят хора при първа възможност.
Преди Приянка да успее да каже нещо, Роман добави:
— Единствената причина да не харесвам идеята ти е големият риск. Няма как да стигнем до Макс, без да го измъкнем от онова място, а доколкото видях, няма как да се промушим вътре незабелязано. Неслучайно е затворен там, Прия. Не иска да има нищо общо с всичко това.
— Чакай малко… Къде да се промъкваме? — попитах.
— С Роман се отказахме от мисията едва час след Макс, но той вече беше смогнал да изчезне — обясни Приянка. — След няколко дни го намерихме с помощта на полицейските доклади, до които се докопах. Там пишеше, че доброволно се предал на властите на гара в Тексас, откъдето го закарали в някакво заведение. Но охраната там се оказа твърде засилена, пък и фактът, че изпълни заканата си да се предаде на властите, ни убеди да го оставим на мира.
— В коя част на Тексас? — попитах.
— Северната, близо до Оклахома. През кой град минахме тогава?
Последният въпрос беше към Роман.
— Уилър.
Звучеше ми познато, но мислите ми бяха твърде объркани, за да се досетя откъде.
— Може да са го преместили оттогава — каза Роман. — Не е изключено и мястото да е затворило. Минаха почти шест месеца.
— Не, хайде да отидем — намесих се аз. — Ако още е там, ще проверим дали иска да ни помогне. В противен случай ще трябва да щурмуваме на сляпо всички сгради на „Синя звезда“.
— Повтарям — каза Роман. — Въпросът не е само как да изведем Макс оттам, а и как да се промъкнем вътре.
Подкарах бавно колата. Слънцето се спускаше към хоризонта, сияейки ослепително въпреки прииждащата нощ. Устремих се към него.
Идеята беше смахната. Безразсъдството, което изискваше, ме караше да се чувствам така, сякаш търча трескаво из собственото си тяло.
— Няма нужда да се промъкваме вътре — казах. — Просто трябва да им позволим да ни заловят.
Километрите и часовете се заизнизваха, а аз не успявах да се отърся от мисълта за момичето.
Приянка се беше опънала на задната седалка, подпряла глава на вратата. Беше я килнала назад достатъчно, че да вижда пътните камери, докато минавахме под тях, броейки ги наум. Роман се бореше с притегателната сила на съня и задремеше ли, след няколко секунди се будеше стреснато.
Включих радиото и гласът на водещата ме изненада приятно.
— Следва ежечасовата новинарска емисия… Днес във Вашингтон говорителят на временния президент Круз заяви, че предизборната им кампания надминала внезапната акция по набиране на средства, провеждана от Джоузеф Мур. Самата Круз обяви, че постигнали нова бюджетна договорка с Обединените нации, по чиято сила се удължава срокът за изплащане на дължимите от страната ни суми и се финансира допълнително Министерството на отбраната… Чуйте и местните новини. Кметът на Нешвил…
И така всеки щат се отчиташе за напредъка си, за развитието на новите фабрики, спонсорирани от ООН, осигуряващи работа на цели градове, за строежа на нови магистрали и училища, за откриването на затворени доскоро университети, за възраждането на традиционните паради и крайпътни заведения чрез местни и национални кампании. Когато водещата стигна до Луизиана, притаих дъх, очаквайки да чуя за тялото, което полицията вече трябваше да е открила. Вместо това обаче тя прескочи щата и премина директно към новооткритите плажове на Флорида.