Токовете на ботушите ѝ добавяха около осем сантиметра към и бездруго внушителната ѝ височина и тя вървеше завидно добре на тях, поклащайки лоста до тялото си, докато подминавахме местния супермаркет на път към опашката от коли пред бензиновите колонки. Аз крачех със сведена глава, но периферното ми зрение през цялото време беше нащрек за неприятности. Като ни видя, касиерката зад витрината на супермаркета вдигна телефона с пребледняло лице.
Роман се откъсна от нас и доближи в гръб полицая на пост пред магазина. В следващия миг изтръгна пистолета от кобура му и го запрати на тротоара. После със смайваща ловкост приклещи главата му в свивката на лакътя си и му приложи достатъчно натиск, че посивелият мъж да се свлече на земята в несвяст.
Приянка се затича и скочи върху предния капак на седана пред една от колонките, откъдето се изкачи на покрива му.
— Дами и господа, пристигате точно навреме за днешното шоу на уродите и за ваш късмет ви се падат главни роли! Предайте мирно дажбените си карти и няма да ви изпържим с ток или да опожарим цялата бензиностанция. — Тя потупа с токче по шибидаха на колата. — Това важи и за теб, красавецо.
Мъжът почти изпадна от вратата и побягна. Колите в края на опашката се отделиха и профучаха надолу по улицата, за да избегнат неприятностите. В съзнанието ми като фойерверки просветнаха телефони, светкавично оживели, докато собствениците им набираха номера за спешни случаи. Десетина. Двайсетина.
Отидох до най-близката кола, където една жена се бе свила на седалката, и счупих прозореца на пасажерската врата. Пъхнах ръка през строшеното стъкло и разтворих длан пред нея.
— Вече е… вече е в колонката — изпелтечи тя, залепила гръб в шофьорската врата.
О, ясно.
— Извади я тогава — наредих с не особено убедителен строг глас.
Естествено, първо чухме дразнещото жужене на дронове. Приянка махна с ръка и всичките окапаха по земята, разбивайки се на горящи купчинки метал и стъкло.
Трескавото раздвижване и крясъците секнаха мигновено.
— Мислехте, че се шегувам ли? — провикна се тя. — Кой е следващият? Кой иска да превърна колата му във фурна и да го опека жив вътре?
Роман прелетя зад мен с едва доловимото „Божичко!“, преди да счупи страничното огледало на някакъв микробус.
— Спрете на място, уроди такива!
Всички се завъртяхме към далечния край на опашката, където един човек беше подпрял дълга пушка на предния капак на пикала си. Трима други, две жени и един мъж, тичаха към нас с извадени пистолети. Някой стреля, вероятно по невнимание, и куршумът се заби в металния навес над бензиновите колонки. Приянка скочи от колата да се скрие.
— Внимателно! — извика друг. — Майко мила, ще взривиш цялото място!
— Добре де, добре! — кресна Приянка с разперени ръце.
— На земята! — изръмжа една от въоръжените жени. — Веднага, преди да съм напълнила с олово уродливия ти мозък.
— Е, няма нужда от толкова груби обиди — измърмори Приянка.
Твърдо дуло се притисна в гърба ми и в следващия момент някой изви ръката ми и ме повали върху парещия тротоар. Роман изръмжа и се втурна към нападателя ми, но другата въоръжена жена се появи до него, насочила пистолет към главата му. Преценяващият поглед, който впери в нея, смрази кръвта ми, въпреки че жаркият въздух ни сваряваше в тъмните ни дрехи.
— Не! — предупредих го.
Той погледна гневно как мъжът зад мен натиска бузата ми към горещия асфалт. Опитах да се изтръгна от тежестта му, от коляното му, забито в кръста ми, което сякаш искаше да прекърши гръбнака ми, и се извъртях достатъчно, за да обърна лице нагоре. Полицейските сирени на Амарило вече ехтяха в далечината.
В следващия момент желанието ми се сбъдна — свободният юмрук на мъжа се спусна към лицето ми, потапяйки ме в зноен мрак.
Тридесет и първа глава
Ритмичното клатушкане, тихото равномерно барабанене, задушаващият, упойващ въздух, ароматът на кожени дрехи и топли, чисти тела — всичко това ми пречеше да се събудя. Но лекият натиск върху китките ми беше достатъчен да ми напомни за множеството ми неудобства. А лицето ми…
Преглътнах болезнения си вик. Вкусът на кръв се върна в устата ми, горчив и металически, все едно имах патрон върху езика си. Опитах да отворя очи, въпреки че усещах клепачите си залепнали с твърда коричка, левият успях само да открехна леко. Очната ми ябълка пулсираше и при най-малкото движение. Пращящи гласове се носеха край мен.
— Код десет…
— … заподозреният се придвижва пеша…
Облегалката, на която се бях отпуснала, внезапно помръдна. Инстинктивно опитах да вдигна пред себе си ръце, за да се защитя, и свинската опашка се впи в кожата на китките ми.