— Добре ли си? — попита Роман.
— Много по-добре.
Въздъхнах и натиснах копчето за запалване на двигателя. Мощен електрически импулс пробяга през тялото на колата. Тиха поп песен, която за пръв път чувах, зазвуча по радиото, но преди да превключа станцията, Лиъм отвори вратата на предната пасажерска седалка.
Където вече седеше Роман.
Лиъм изцъка с език и посочи с палец задната седалка.
След продължителен поглед, отправен към мен, Роман разкопча предпазния си колан и се премести.
— Какво? — попита ме Лиъм, виждайки фасона ми. — Ранен съм. Необходимо ми е повече място.
Поклатих глава и натиснах педала на газта. Колата подскочи рязко напред и той се хвана за гърдите.
— Спокойно, старче — казах му и ускорих по черния път след края на входната алея.
От колата на Вида вече бяха останали само облаци прахоляк. Колкото повече карах — десет минути, двайсет минути, все по-трудно ми ставаше да не обръщам внимание на напрежението, което излъчваше Лиъм.
— Започваш да ме обиждаш — предупредих го. — Да не говорим, че ме дразниш.
— Не… не, ти си чудесен шофьор — побърза да ме увери той. — Просто… защо слушаш това, когато можеш да си пуснеш буквално всичко друго?
Току-що бях изключила поп песента, съсредоточена в стремежа си да настигна Вида.
— Смени я тогава.
Той почти се ужаси от предложението ми.
— Шофьорът избира музиката. Това е закон.
— Цяло чудо е, че никой никога не е пробвал да те изхвърли от движеща се кола — отбеляза Приянка.
Лиъм се завъртя в седалката си.
— Ти ми беше любимката от новите приятели на Зу. Сега вече той ми е фаворит, защото поне уважава по-възрастните.
— Ти пък откога си възрастен? — контрирах го.
— Справедливо твърдение — отсъди Роман, зазяпан през прозореца. — Предполага се, че мозъкът достига пиковия си потенциал на двайсет и пет годишна възраст, след което започва деградация.
— Чудно — обърна се напред Лиъм. — Точно с този ли избра да се натискаш по оградите?
— Мооооооооля? — изписука напевно Приянка с престорена изненада в гласа.
— Зяпал си ни! — възмутих се и го плеснах по рамото. После стрелнах Приянка в огледалото за обратно виждане. Беше заковала очи в тавана на колата. — Всички ли сте ни гледали?
Роман, уж съвършено несмутен от подобно разкритие, чертаеше алтернативни маршрути по картите ни.
— Добре де, да — призна си накрая Приянка. — Ама не сме виновни ние. Чарли излезе да ви извика вътре, преди да ви е ударил някой гръм, и като ви видял, се върна на бегом. Питахме го какво става, а той заяви, че нямало нищо, но беше толкова шашнат и стресиран, че се усъмнихме и всички дружно отидохме да погледнем през прозореца, за да се уверим, че сте добре и не сте се превърнали в купчина овъглени останки.
Погледнах я отровно в огледалото и натиснах ядосано копчето за автоматично търсене на радиостанция. За щастие, спря на официалната станция за зоната, в която се намирахме, а не на поредния бълвоч от радио „Истина“.
За нещастие обаче, новините не бяха добри.
— … за тези, които току-що включват приемниците си. Прекъсваме обичайната си програма заради важна новина от местната станция на Зона три…
— Защо ли изтръпнах от думите „важна новина“? — обади се Приянка.
Роман отпусна картата върху краката си.
— Ще увеличиш ли звука?
— След снощния опит за атентат срещу автоколоната на временния президент Круз при завръщането ѝ към Белия дом, главният секретар на Обединените нации излъчи следното изявление…
Кръвта във вените ми сякаш се увеличи и налягането ускори пулса ми до болка. Главният секретар Чунг даваше официални изявления пред американското общество само в случай на…
— На среща с делегати на всяка нация от Коалицията за надзор над възстановяването на американското правителство взехме единодушно решение да удължим надзора на Обединените нации с още две години. Напрежението, възникнало около първите независими избори след свалянето на президента Грей от власт, е доказателство за опасната възпламеняемост, която още владее страната. В името на вътрешната и международна стабилност ще запазим съществуващото статукво и ще увеличим подкрепата си към Защитниците и умиротворителни отряди. Благодаря.
— Наистина го направиха — пророних. — Наистина отмениха изборите, както предвиди Мур. Едва ли това е искал…
Едва ли искаше нещо, което го отдалечаваше от властта.
— Жителите на Чикаго, Индианаполис, Детройт и други големи градове се призовават да останат по домовете си и да освободят пътищата за автомобилите на местните служби за спешна помощ, отговарящи за спонтанните демонстрации.