Дунди отвори уста, но Лиъм вдигна ръка да го спре.
- Просто знаех, че трябва да се защитя някак.
Защото, откровено казано, аз също се страхувах от Оранжевите. Имаше нещо сбъркано в тях. В нас. Сигурно беше резултат от постоянната врява, в която живеехме заради сблъсъка с чувствата и мислите на всички околни. С времето се научавахме да блокираме част от тях, да градим тънка стена между собственото ни съзнание и това на другите хора, но дотогава отровните им мисли вече ни бяха опорочили. Някои прекарваха толкова много време извън собствените си глави, че не бяха на себе си, когато се завърнеха.
- Е, сега вече разбирате - завърших аз - каква грешка допуснахте, като ми позволихте да остана с вас.
Зу клатеше глава, смаяна от твърдението ми. Дунди потри очи, скривайки изражението си. Само Лиъм имаше смелостта да ме погледне в лицето. И в погледа му нямаше нито отвращение, нито страх, нито която и да било от хилядите грозни емоции, които имаше пълното право да изпита - само разбиране.
- Опитай да си представиш къде щяхме да сме без теб, скъпа - каза тихо, - и може би тогава ще проумееш какъв късмет сме извадили с теб.
Двайсета глава
Тази нощ спахме в микробуса, всеки на своя седалка. Отстъпих на Зу най-задната и останах на предната до Лиъм. Чувствах се напрегнато в тишината и сънят не ме навести лесно, колкото и да го канех.
Някъде около пет сутринта, тъкмо когато бях на път да се предам на мъглата, забулила мозъка ми, усетих нечий пръст върху тила си. Обърнах се и видях Лиъм, който току-що се бе разбудил.
- Говореше си нещо насън - прошепна той. - Добре ли си?
Надигнах се на лакът, потривайки сънени очи. Дъждът се беше събрал на ситни капчици по напуканото предно стъкло, досущ като фина дантела. Рано или късно по-едрите капки се търкулваха надолу и оставяха следи, приличащи на бримки в тъканта.
Гората отпред представляваше смътна и смущаващо неясна картина като от нечий чужд сън, но вътре в микробуса всичко изпъкваше с поразителен контраст. Очертанията на седалките, бутоните по таблото - можех дори да разчета ситните буквички по копчетата на ризата на Лиъм.
На тази странна светлина виждах всички синини и рани по лицето му - някои тъкмо зарастваха, а други вече се бяха превърнали в белези. Но вниманието ми привлече не синината върху бузата му - същата онази, която му бях причинила преди няколко дни и човешки живота, - а щръкналата, извита около ушите и врата му коса. Бурята я беше оцветила в тъмномедено, но мекотата й си оставаше същата. Направо ми се искаше да протегна ръка и да я докосна.
- Какво? - прошепна той. - Защо се усмихваш?
Пръстите ми доближиха косата му в опит да я пригладят. Осъзнах какво правя чак след цяла минута, откакто Лиъм вече бе затворил очи, притискайки глава към допира ми. Гърдите ми пламнаха от срам, но той хвана ръката ми, преди да я отдръпна, и я пъхна под брадичката си.
- Не - прошепна, когато пробвах да я извадя оттам. - Вече си е моя.
Опасност. Голяма опасност. Прогоних натрапчивото гласче в дъното на съзнанието си, откъдето не можеше да прекъсва удоволствието от допира му.
- Рано или късно ще трябва да си я взема. - Въпреки това му позволих да я прокара по наболата си брада.
- Жалко.
- ... бисквитки... - въздъхна някой зад нас. - Даааа...
Обърнахме се към задната седалка, където Дунди се наместваше удобно, все още спейки дълбоко.
Притиснах длан към устата си, за да възпра смеха си. Лиъм завъртя очи с усмивка.
- Сънува храна - обясни ми. - Често.
- Поне сънищата му са хубави.
- Да - съгласи се Лиъм. - Голям е щастливец.
Отново надникнах към свитото на кълбо тяло на Дунди и чак сега осъзнах колко студено беше в микробуса без включено парно.
Лиъм отпусна глава върху свободната си ръка, а пръстите на другата преплете с моите. Като че ли изучаваше единната им форма, естествения начин, по който палецът ми лежеше върху неговия.
- Ако пожелаеш - подхвана той, - би ли могла да видиш сънищата му?
Кимнах с глава.
- Но те са си негови.
- И все пак си го правила преди?
- Несъзнателно.
- На мен?
- На момичетата от колибата ми в лагера - обясних. - На Зу онази нощ в мотела. Влизала съм и в твоите мисли... веднъж. Но не и в сънищата ти.