Майк вече ни беше обяснил на какъв принцип функционира лагерът. Всичките му обитатели - деца, избягали от поправителните лагери, и такива, успели да се крият достатъчно дълго, че изобщо да не попаднат в някой от тях - си имаха свои задължения.
- Аха, именно затова си струва да си под протекцията на Беглеца - отговори Майк. - Соповците не могат с пръст да го пипнат, защото знаят кой е и на какво е способен. Дори Грей се бои от него.
- Сетих се кой е той! - щракна с пръсти Лиъм. - Дядо Коледа!
Зу се изкиска.
- Не си много далеч от истината - отбеляза Майк. - Вероятно ще прозвучи лигаво и ако искате, ми се подигравайте, но тук всеки ден е като Коледа.
Скоро разбрах какво е имал предвид. Като достигнахме поляната, на която вероятно лагеруващите бяха разпъвали палатките си, се оказахме обградени от десетки деца. Вдясно имаше волейболно игрище - с истинска мрежа. Дочух радостни писъци и спрях, за да пропусна няколко момиченца, играещи на гоненица. Именно те грабнаха вниманието на Зу.
Всички изглеждаха щастливи. Ведри и здрави, и лъчезарни. И чисти. Не покрити с рани и синини, и кал като нас, а в хубави дрехи и обувки. Няколко от децата, които се излежаваха под дърветата, оставиха каквото правеха и се спуснаха да ни помогнат с носенето на кашоните към бяла сграда, обозначена като ОФИС/МАГАЗИН, без дори да сме поискали помощта им.
ОФИС/МАГАЗИН беше най-стабилната постройка наоколо и значително се открояваше от малките дървени бунгала с тъмнозелени врати.
- Тук складираме храната - обясни Майк, сякаш по-вълнуващо нещо нямаше да чуем. - И оттук Беглеца ръководи всичко. След малко ще ви представя. И ще го помоля за разрешение да останете известно време.
- Трябва ни разрешение? - учуди се Дунди. - Ами ако откаже?
- Досега не се е случвало - каза Майк и прехвърли кашона върху рамото си, за да преметне ръка през раменете на Дунди. Като видя, че го гледам, се ухили до уши. - Ти със сигурност не си била в Каледония. Несъмнено щях да запомня лице като твоето. - Май се имаше за много чаровен с тъмните си очи и трапчинките си. Надникна към Лиъм, който едва сдържаше усмивката си в очакване да забележи реакцията ми. - Откъде я намери и как мога да се сдобия със същата?
- Попадна ми на една бензиностанция в Западна Вирджиния, и то на доста сносна цена - пошегува се Лиъм. - Беше последната, съжалявам.
Майк се засмя отново и стисна рамото на Дунди, след което изкачи стълбището и се шмугна под белия чаршаф, окачен пред малката верандичка. Погледът ми мина покрай него, но бързо се върна.
Огромното черно беше накарало Зу да замръзне намясто, оцветявайки лицето й в болнаво жълтеникаво. Аз също не можех да помръдна - не можех да откъсна очи от него. Лиъм се покашля и челюстите му се задвижиха, сякаш се мъчеха да прогонят думите, заседнали на езика му. Той обърна смаян поглед към приятеля си.
- Какво? - попита Майк, забелязал реакцията ни.
- Случайно да има обяснима причина, поради която сте украсили щабквартирата си със символа на смъртните ни врагове?
За пръв път, откакто се познавахме - около два часа, - виждах усмивката на Майк да посърне. Нещо вкамени очите му и накара мускулите по челюстта му да изпъкнат.
- Това е нашият символ, не мислите ли? Това е пси. Би трябвало да представлява нас, не тях.
- Тогава как ще обясниш черното? - настоя Лиъм. - Лентите на ръкавите ви, тениските...?
Имаше право. Всички носеха цвета под една форма или друга. За повечето явно беше достатъчно да вържат черна лента около ръката си, но други, и то не само онези, които бяха ограбили камиона, бяха облечени в черно от глава до пети.
- Черното е липсата на цвят - обясни Майк. - Тук не се делим по цветове. Всички се уважаваме един друг и си помагаме взаимно да разберем способностите си. Мислех, че ако някой би схванал идеята, то това ще си ти, Лий.
- О, не ме разбирай погрешно, направо съм проповедник на идеята ви - увери го Лиъм. - Просто... обърках се, това е. Черното е цветът. Ясно.
Стъклената врата се отвори отново. Майк я задържа с крака си.
- Идвате ли?
За моя изненада, вътре имаше и отопление, и осветление. Електричество -спомних си, че Грег беше споменал нещо за това, че Жълтите поддържали мрежата, но да не би да имаха даже течаща вода?
Предните стаи бяха пълни с одеяла и чаршафи, няколко подредени един върху друг дюшека и сиви пластмасови кофи с неясно предназначение. Задната стаичка - магазинът в комбинацията „Офис/магазин" - се намираше вдясно от малка, облепена в бели плочки кухничка. Майк помаха на децата в нея, които бъркаха разни вкусотии с дървени лъжици.