Той стана от стола си и ми подаде ръка. Поех я, без да се замислям, и когато стисна пръстите ми, ме обля странно спокойствие. В главата ми цареше тишина. Усетих как се привеждам напред.
- Като чух историята ти, реших, че на всяка цена трябва да се запозная с теб. Да се уверя, че знаеш истината за случващото се, за да не потънеш в тъмна дупка като мен.
- Истината? - Вдигнах уплашен поглед към него. - Какво имаш предвид?
Кланси не пусна ръката ми; само седна на ръба на бюрото си пред мен.
- Какво ти каза за Белия шум от онзи ден жената, която те измъкна от Търмънд, агентката на Лигата?
- Че надзирателите са вмъкнали честота, която само Оранжевите, Червените и Жълтите могат да доловят - обясних. Трябваше да е наясно с това, все пак и те използваха същия метод, за да разкрият местонахождението на лагера по радиото. - Че опитвали да изловят опасните деца, които се укривали.
Кланси пусна ръката ми и се пресегна да обърне лаптопа си към нас. На екрана имаше моя снимка от сутринта, когато ни бяха вкарали в лагера, но текстът до нея не беше досието ми.
- Прочети втория параграф на глас.
Вдигнах недоумяващ поглед към него, но все пак му се подчиних.
- „Надзирател Харис открил несъответствието в Усмирителната сирена в 05:23 на следващата сутрин, след като усетил скрита честота, добавена към звука без негово разрешение. - Спрях за секунда и облизах устни. - След по-задълбочена проверка на записващите устройства в столовата, стигнал до заключението, че тамошната размирица, довела до употребата на Усмирителната сирена в 11:42, била предизвикана от агенти под прикритие от терористичната групировка Детска лига. По негови думи същите тези агенти са внедрили идентификационната честота в Усмирителната сирена. Смята се, че пси-субекти 3285 и 5312, изведени от територията на лагера в 03:34 от агент на Детска лига, са били погрешно идентифицирани като Зелени при първоначалната класификация..."
- Продължавай - подкани ме Кланси, когато гласът ми заглъхна.
- „Субекти 3285 и 5312 се считат за особено опасни. Издадена е заповед за незабавното им залавяне и прекласифициране"... Прекласифициране? - Очите ми пак отскочиха към него. - Но ако съдя по този текст... не са знаели, че... не са... Тоест са разбрали, че съм Оранжева чак след като съм избягала от лагера?
Кланси кимна.
- Така излиза.
- Значи, не съм била в никаква опасност? Нямало е да ме убият?
- О, определено си била в опасност - поправи ме той. - Разполагали са с всички парчета от пъзела и е трябвал само един по-наблюдателен учен, който да ги сглоби. Но ако питаш дали са щели да разкрият тайната ти, ако от Лигата не бяха внедрили онази честота... то отговорът е не, едва ли.
- Тогава защо изобщо го направиха? - зачудих се аз. - Поели са голям риск да спасят само две деца.
- Две изключително ценни деца от крайно рядък вид - поправи ме той. - Деца, които в противен случай щяха да загубят живота си. - Като видя изражението ми, добави състрадателно: - Нали не мислиш, че биха оставили деца като нас живи? Не и Оранжеви способности. Жълти - да, защото те са по-лесно контролируеми, но не и Оранжевите.
Прокарах ръка през лицето си.
- Ами Червените? И тях ли са избили?
- Не - отвърна Кланси. Гласът му стана тих, колеблив. - Сполетяла ги е още полоша съдба.
Изчаках да продължи, кършейки ръце в скута си.
- Строго секретната програма на президента. - Кланси скръсти ръце и се наведе назад. - Проект „Джамборе". Скъпият ми татко обучава специална армия, съставена от всички Червени, събрани от лагерите. Така че сигурно разбираш защо... - Той се покашля. - Защо Лигата иска да си присвои всички останали опасни деца.
Поклатих глава и скрих лице в дланите си. Толкова сценарии си бях представяла - толкова ужасни неща очаквах да са се случили на онези деца, но този беше твърде покъртителен, за да ми хрумне дори.
- Как са могли да ги принудят? - попитах глухо. - Защо са се съгласили?
- Нима са имали друг избор? - отвърна Кланси. - Заплашили са ги, че ако не съдействат, семействата им ще пострадат. Подложили са ги на специална подготвителна програма, чиято цел е била да ги уверят, че са необходими кадри, за които ще полагат добри грижи. Преди баща ми и съветниците му да разберат, че влияя на действията им, успях да наложа някои промени в програмата, така че наистина да се грижат за тях... или поне по-добре, отколкото в лагерите. - Той поклати глава. - Не ги мисли. Някой ден ще се освободят от оковите на баща ми.
Пък и не са мъртви - казах си. - И това не е малко.