- Това не е просто единичен случай, Кланси - обясни тя, докато ни изпращаше от градината. - Хората си мислят, че могат просто да влизат тук и да взимат каквото си поискат, а няма как да заключим градината като склада!
- Обещавам да включа този въпрос в графика за разискване на следващата лагерна среща - увери я Кланси с една от типичните си усмивки. - Ще заема челна позиция.
Този отговор като че ли я удовлетвори, поне засега. След един любопитен поглед към мен императрицата на зеленчука се завъртя на пета и се върна с маршова стъпка във владенията си.
- Леле - коментирах аз. - Ама и нея си я бива.
Той сви рамене, чоплейки отнесено дясното си ухо.
- Има право. Ако храната в склада намалее, трябва да разчитаме на градината, а ако тя постоянно е под атаки на крадци, ще имаме неприятности. Май всички тук вече разбират колко взаимосвързани са всички елементи от живота в „Ийст Ривър". Ей... имаш ли нещо против да навестим Пит?
- Не, разбира се - отвърнах с усмивка.
Малкото момченце беше затрупано под планина от одеяла - ако съдех по празните дюшеци наоколо, останалите момчета на драго сърце му бяха отстъпили и своите. Когато пламналото му лице най-сетне изникна изпод завивките, аз го поздравих и се представих. Кланси остана да поговори с него петнайсетина минути, но аз изчаках навън, наблюдавайки лагерния живот. Децата ми махаха с усмивка, сякаш бях сред тях от години, не от дни. Аз също им помахвах, макар и със стегнати гърди. Не знам кога точно го бях осъзнала, а може би прозрението бавно се беше наслагвало в ума ми, но вече виждах, че именно черното - цветът, който с годините бях започнала да мразя и избягвам -беше нещото, което внушаваше на тези деца поне малка доза гордост и сплотеност.
- Тук никога няма да се чувстваш сама - обяви Кланси, затваряйки вратата на бунгалото след себе си.
След това посетихме пералното помещение и се отбихме до тоалетните, за да проверим дали кранчетата и осветлението работят добре. Все се намираше по някой да спре Кланси, за да му зададе въпрос или да направи оплакване, но той изслушваше всички най-търпеливо. Гледах го как изглажда неразбирателство между двама съквартиранти, приема предложения за вечеря и изказва мнението си по въпроса за това дали е необходимо назначаването на още деца в охранителния екип.
Докато стигнем до бунгалото, което служеше за класна стая на Лавчетата, вече едва стоях на краката си. Кланси обаче беше готов да даде ежеседмичния си урок по американска история.
Стаичката беше малка и претъпкана, но добре осветена и украсена с пъстроцветни плакати и рисунки. Забелязах Зу и розовите й ръкавици още преди да видя тийнейджърката, която проследяваше с пръст река Мисисипи върху старата карта на Съединените щати, закачена в предната част на помещението. Хина седеше до Зу, разбира се, и си водеше записки ентусиазирано. Май не биваше да се изненадвам, но децата посрещнаха Кланси с радостни възгласи. Момичето веднага му освободи импровизирания подиум.
- Доооообре, доооообре - подхвана Кланси. - Е, кой ще ми каже докъде стигнахме последния път?
- До пуританите! - отекнаха десетина гласа едновременно.
- Пуритани? - продължи той. - Тези пък какви са? Кажи, Джейми, помниш ли кои са заселниците?
Едно връстничка на Зу изпъна гръб.
- Това са първите заселници. Хората в Англия се държали лошо с тях заради религията им, затова те отплавали към Америка и акостирали в Плимут Рок.
- А някой ще ми разкаже ли какво направили, след като пристигнали там?
Десетина ръце се изстреляха във въздуха. Той избра едно малко момченце - може и да беше Зелено, но по същата логика можеше да е Жълто или Синьо. Обичайният ми метод за разпознаване на децата не вършеше работа в тази среда. Каквато все пак беше и целта.
- Устроили колония - отговори момченцето.
- Правилно. Това била втората английска колония след онази, създадена в Джеймстаун през 1607 г. И знаете ли какво: Джеймстаун всъщност е доста близо до нас! - Кланси отиде при картата на учителката и посочи и двете места на нея. - Докато плавали на борда на „Мейфлауър", бъдещите заселници съставили съглашение, което също нарекли Мейфлауър и което постановявало, че всички ще си съдействат и ще помагат в изграждането на колонията. Като се заселили на американския бряг, срещали множество трудности. Но със съвместен труд успели да създадат общност и така вече не зависели от английската корона и можели свободно да практикуват религията си. - Той спря да крачи за момент и обходи с тъмни очи публиката си. - Да ви звучи познато?