- Хайде, Сузуме - каза Дунди и протегна ръка към нейното рамо. - Ако имаме късмет, Генерала ще ни позволи да се изкъпем. А ако имаме истински късмет, и той ще последва примера ни.
Зу излезе след него през страничната врата, като ми хвърли тревожен поглед. Аз й махнах да върви с насилствена усмивка и се пресегнах към задната седалка за черната ми раница.
Не я забелязах, докато не излязох от микробуса, където притъмнялото небе изсмука и последната топлинка от кожата ми. Протегнах ръка да задържа плъзгащата врата, наведох се в купето и извадих книгата от задния джоб на предната пасажерска седалка. За пръв и единствен път я виждах извън ръцете на Дунди.
Сплесканата празна опаковка от бонбони „Ем енд Емс", която използваше за отбелязване, още си беше на мястото. Отворих книгата на същата страница и дори не ми се наложи да погледна гръбчето й, за да се досетя коя е. „Хълмът Уотършип" на Ричард Адамс. Нищо чудно, че толкова криеше четивото си. Историята на група зайци, борещи се с житейските трудности? Лиъм щеше да го скъса от подигравки.
Но аз обичах тази книга и очевидно същото важеше за Дунди. Беше същото старо издание, което татко ми четеше преди заспиване, което крадях от кабинета му и носех в моята стая, за да запълва безсънните ми нощи. Как ми се беше притекла на помощ тъкмо когато имах най-голяма нужда от нея?
Очите ми изпиваха благоговейно думите, докато устните ми не започнаха да ги изговарят на глас, макар че нямаше кой да ги чуе. Целият свят ще ти е враг, Принце с хиляди врагове, и спипат ли те, ще ти вземат животеца. Но първо трябва да те спипат, копачо, слушачо, бегачо, принце с остър нюх. Бъди хитър и ловък и народът ти не ще бъде погубен.
Питах се дали Дунди знае какъв е краят на историята.
1 Литературна героиня от популярна американска детективска поредица, появила се за пръв път през 30-те години на миналия век. По-късно образът се доразвива в различни филмови адаптации и видеоигри. - Бел. ред.
2 Четвъртият президент на САЩ, един от създателите на американската конституция. - Бел. ред.
Дванайсета глава
Топлата вода ме накара да забравя, че стоя под душа на стар мотел и мия косата си с шампоан с неприятно остра миризма на лавандула. В тясната баня имаше само шест неща: мивка, тоалетна, кърпа, душ, завеса и мен.
Влязох да се къпя последна. Когато най-сетне прекрачих прага на стаята, Зу вече се беше изкъпала, а Дунди току-що се беше барикадирал в банята, където прекара цял час в търкане на себе си и дрехите си със стар сапун. Струваше ми се безсмислено да пере в мивката със сапун за ръце, но така или иначе нямаше вана или прах за пране. Ние тримата просто се настанихме в стаята и опитахме да забравим пламенната му реч за значението на добрата хигиена.
- Ти си следваща - беше казал Лиъм. - Само не пропускай да изтриеш отпечатъците си, като приключиш.
Хванах кърпата, която ми хвърли.
- Ами ти?
- Аз ще се изкъпя сутринта.
Щом заключих вратата на банята след себе си, оставих раницата върху капака на тоалетната и се поразрових из нея. Извадих дрехите от Роб и ги пуснах на пода. Нещо копринено и червено се изхлузи върху купчината и аз отскочих назад от страх.
След няколко секунди на подозрително оглеждане се досетих какво беше -яркочервената рокля от гардероба в онази каравана.
Зу - помислих си, прокарвайки уморена ръка през лицето си. - Явно я е взела, докато не съм гледала.
Побутнах я с крак и сбърчих нос, като долових миризмата на цигарен дим. Май щеше да ми е голяма, а и ми ставаше гнусно при мисълта откъде беше дошла.
Но очевидно Зу бе искала да я взема - пък и макар да ми беше неприятно да си го призная, беше за предпочитане пред лагерната ми униформа. Щях да го направя за Зу; ако успеех да я зарадвам така, то, значи, неудобството ще си е струвало.
В раницата нямаше шампоан, но от Детската лига ми бяха подсигурили дезодорант, яркозелена четка за зъби, пакетче носни кърпички, тампони и дезинфектант за ръце - всичките в компактни размери и запечатани в найлоново пликче. Под него имаше малка четка за коса и шише с вода. А най-отдолу намерих още един паник бутон.
Явно си беше стоял там през всичкото време, без да подозирам. Бях изхвърлила първия сред калта и храсталаците. От мисълта, че този се беше крил в раницата ми през цялото това време - през цялото, - ме побиха тръпки. Защо по-рано не се бях сетила да претърся раницата?