От толкова много време не бях пожелавала да имам приятел, че не знаех дали изобщо си спомням как се сприятеляват хората. В първи клас беше смехотворно просто. Учителката ни беше възложила задача да напишем кое е любимото ни животно върху лист хартия, след което да обиколим стаята, докато не намерим дете със същото животно. Явно е смятала, че сприятеляването е нещо толкова елементарно - да намериш друг човек, чието любимо животно е слонът.
- Харесвам тази песен - пророних неочаквано. Гласът на Джим Морисън беше тих и едва ни достигаше откъм колонките на Бети.
- Така ли? The Doors? - Лицето му грейна. - „Хайде, мила, разпали огъня ми". -Заприпява заедно с Морисън. - „Ела да запалим нощта..."
Засмях се.
- Харесвам я в негово изпълнение.
Лиъм стисна гърдите си, сякаш го бях ранила, но бързо се възстанови. Радиоводещият обяви следващата песен и Лиъм подскочи от радост.
- Еха, върхът!
- Allman Brothers? - Веждите ми се надигаха бавно. Странно, бях си наумила, че е от свитата на Led Zeppelin.
- Това е музиката на моята душа - обясни той, кимайки в ритъм с песента.
- Случайно някога да си се вслушвал в текстовете им? - попитах го, докато напрежението бавно се изпаряваше от раменете ми. Гласът ми ставаше все по-стабилен с всяка следваща дума. - Да не би и твоят баща да е бил комарджия от Джорджия, изплатил дълговете си с куршум в главата? А може би си роден на задната седалка на междуградски автобус?
- Ей - обади се той и протегна ръка да перне леко един кичур от косата ми. -Казах, че е музиката на душата ми, не на живота ми. За твое сведение доведеният ми баща е механик в Северна Каролина и доколкото знам, още си е жив. Но наистина съм роден на задната седалка на автобус.
- Сигурно се шегуваш. - Изобщо не можех да преценя.
- Никак даже. Пишеше ме по вестниците. През първите три години от живота ми всички с това ме помнеха, а сега...
- „Сега се мъча да прокопсам и душата си раздавам всеки ден"? - довърших аз.
Той се засмя и ушите му се оцветиха в бледорозово. Песента продължи и изпълни въздуха помежду ни с бързите си пулсации и безпощадни китари. Елементите й - имаше и кънтри, имаше и рокендрол - си пасваха съвсем естествено. Топла и жива южняшка мелодия. Харесваше ми още повече с припяването на Лиъм. Когато потокът на бензина почти секна, той извади внимателно маркуча и завъртя капачката на тубата. Преди да стане, блъсна рамото си в моето.
- Откъде, за бога, се сдоби с тая рокля?
Изсумтях, подръпвайки подгъва й.
- Подарък ми е от Зу.
- Май ти се иска да я запалиш.
- Не мога да обещая, че няма да я сполети някой нещастен случай - казах сериозно, а когато Лиъм се засмя, сърцето ми подскочи триумфално.
- Е, Зелена, много мило от твоя страна, че си я облякла - отбеляза той накрая. -Но внимавай. Зу е толкова зажадняла за момичешки развлечения, че нищо чудно да те превърне в своя лична кукла.
- Такива са децата в наши дни - коментирах аз. - Въобразяват си, че целият свят е техен.
Той се усмихна широко.
- Такива са.
Тръгнахме да оглеждаме и другите коли по паркинга. Лиъм не поиска помощта ми, а аз не му зададох повече въпроси. Дори с часове да останех в уютната тишина помежду ни, пак нямаше да ми е достатъчно.
Тринайсета глава
Дунди и Зу не останаха доволни, че ги събудихме в пет и половина сутринта, и се намръщиха още повече, когато Лиъм им възложи задачата да оправят леглото, докато ние почиствахме банята и слагахме чисти кърпи на място на използваните. Не беше особено почтено от наша страна, но при всички случаи беше по-добре, отколкото управата на мотела да разбере, че група скитници са им гостували гратис.
Като тръгна към микробуса, Дунди ме видя и спря намясто. Мисълта му в този момент се отбеляза съвсем ясно върху лицето му: Още си тук?
Аз свих рамене. Ще ти се наложи да го преживееш.
Той поклати глава и въздъхна по своя си измъчен начин.
Тримата се настанихме в колата - Зу и Дунди на средните седалки - и загледахме как Лиъм затваря вратата на стаята с чаша рядко мотелско кафе в ръка.
Разбираемо - помислих си, надничайки към Зу с ъгълчето на окото си. Беше се свила на седалката и използваше облечените си в гумени ръкавици ръце за възглавница. - Снощи не можа да спи много.
Лиъм проведе обичайните си ритуали по нагаждането на огледалата за задно виждане, позиционирането на шофьорската седалка, закопчаването на предпазния колан и завъртането на ключа в таблото. Но в плановете му за деня очевидно не влизаше отговарянето на тирадата от въпроси относно дестинацията ни, която Дунди му спретна. Изчака приятелят му да заспи дълбоко и да захърка, преди да се обърне към мен.