Сигналът изчезна и радиото намери само испанска станция, после прескочи на такава с класическа музика, преди да се спре на сухия, носов глас на говорителя от новинарската емисия.
- ... за да ви уведомим, че първоначалните доклади сочат наличието на четири отделни взрива в манхатанската метростанция тази сутрин...
Лиъм стрелна пръст и превключи на друга станция, но аз моментално върнах на предишната.
- ... макар че още не сме получили потвърждение от градските власти, имаме основание да вярваме, че взривовете не са били с ядрен или биологичен характер и са били съсредоточени в центъра на Манхатън, където се смята, че е настоящото убежище на президента Грей след последния опит за покушение срещу него.
- Лигата, Западното крайбрежие или фалшива тревога? - чухме сънения глас на Дунди.
- Според източниците ни президентът Грей и кабинетът му вярват, че нападението е дело на Федералната коалиция.
- Федералната коалиция? - повторих аз.
- Западното крайбрежие - отвърнаха момчетата в един глас.
- Базата им е в Лос Анджелис - поясни Дунди. - Те са единствената правителствена фракция, която оцеля след бомбардировките във Вашингтон и не беше съгласна с идеята Грей да пренебрегне двумандатната граница, поставена от тях самите. Но, общо взето, само плямпат, тъй като военните, естествено, заеха страната на Грей.
- А той защо е в Ню Йорк, а не във Вашингтон? - попитах аз.
- Все още реставрират Капитолия и Белия дом, само дето нещата не вървят особено добре, защото, както се сещаш, правителството е потънало в дългове -обясни Лиъм. - Затова Грей разпръсна всички правителствени представители от Вирджиния чак до Ню Йорк, за да ги защити. За да не им хрумне на всички пси-групировки и на Лигата да ги затрият накуп.
- Значи, Федералната коалиция... е против лагерите? И изправителната програма?
Дунди въздъхна тихо.
- Не ми се ще да ти разбивам надеждите, Зелена, но скоро ще се увериш, че в момента не сме ничий приоритет. Всички са съсредоточени върху икономическата криза.
- Тогава кого да харесваме? - настоях аз.
- Себе си - отговори след малко Лиъм. - И никой друг.
Изглежда, че във Вирджиния, или поне във западната й половина, бяха оцелели само две ресторантски вериги: „Кракър Беръл" и „Уофъл Хаус" - а едната отваряше чак в девет сутринта.
- Слава богу - отбеляза Лиъм със сериозен глас, докато паркираше на известно разстояние от „Уофъл Хаус". - Иначе не знам как щяхме да изберем между две толкова престижни заведения.
Сам беше изявил желание да поръча колкото може повече храна с двайсетте ни долара, но отказа, когато предложих да отида с него.
Зу размаха бележника си във въздуха, за да привлече вниманието му.
- Готова ли си?
Тя кимна.
- Защо не дадеш на Дунди да провери отговорите ти? О, не прави тая физиономия. Него повече го бива в математиката.
- И още как - потвърди Дунди, без да отлепя поглед от книгата си.
Зу отвори оръфания си бележник на празна страница и записа нещо. Като му показа, Лиъм се ухили.
- Чакай, чакай - делене на двуцифрени? Май избързвате, госпожице. Още не си минала умножението на двуцифрени.
Лиъм изскочи от микробуса, а мен ме хвана яд на него. Щеше да е толкова по-лесно, ако той не беше единственият от нас, който изглеждаше достатъчно голям да минава за двайсетгодишен - поне така щях да съм по-спокойна, че някой му пази гърба. Явно усети прогарящия ми поглед върху тила си, защото спря и се обърна да ни помаха, преди да свърне зад ъгъла.
- Престани да го насърчаваш - казваше Дунди на Зу. Извърнах се към тях и забелязах, че проследява редовете цифри с тъпия край на молива й. - Рано или късно ще трябва да приеме реалността.
Зу сбърчи лице, сякаш някой беше тикнал кисел лимонов бонбон в устата й. Фрасна го с юмрук в рамото.
- Съжалявам - каза той, макар че очевидно не беше така. - Просто е загуба на време да те учи на такива неща, при положение че едва ли някога ще ти потрябват.
- Откъде знаеш? - намесих се аз. После хвърлих окуражителна усмивка на Зу и добавих: - Когато нещата си дойдат на мястото, ти ще си по-напред от останалите си връстници.
Откога вярвах, че нещата ще си „дойдат на мястото"? Всичките ми преживявания дотук единствено потвърждаваха теорията на Дунди. Имаше право, колкото и да не ми се искаше да го призная.