Нямаше нужда да поглеждам към Дунди, за да се досетя, че е присвил недоверчиво очи. Усетих го как се напряга до мен.
- И кой плати за тази обява? Едва ли редакторите на вестника просто са ти отстъпили място в рубриката.
- Беглеца плати - отвърна Грег. - Той уреди всичко.
Аз се понадигнах и изритах настрана част от празните опаковки, с които се бях затрупала.
- Срещали сте го лично?
- О, да. Той е като... бог - заяви с благоговейна въздишка Колинс. - Събра всички ни на едно място. Деца от Нова Англия и Юга. От всякакви раси. Големи и малки. Разправят, че соповците странели от горското му скривалище, защото се бояли от него. Че запалил някогашния си лагер и изтребил всички военни, които изпратили да го върнат.
- Кой е той? - попитах.
Четиримата си размениха посветени усмивки, на които подскачащите сенки от аварийното осветление придадоха още по-самодоволен вид.
- И какво друго? - намеси се Дунди, попивайки жадно цялата поднесена му информация. - Как е изпратил парите за обявата? Какво представлява „Ийст Ривър"... къде се намира?
Надникнах през рамо към Лиъм, който стоеше зад мен, облегнат на фризера за замразени пици. Беше нетипично мълчалив през цялото време; не отлепяше устни, макар че по лицето му не се четяха никакви емоции.
- Много им е добре там - обади се Колинс. - Но ако искате да намерите „Ийст Ривър", ще трябва да си го откриете сами.
- И аз така си помислих - продума най-накрая Лиъм. - Има ли много деца там?
Четиримата се замислиха.
- Повече от стотина, но в никакъв случай не достигат хиляда - отговори Грег. -Защо питаш?
Лиъм поклати глава, но за моя изненада, по лицето му пробяга разочарование.
- Просто се чудех. Предполагам повечето изобщо не са виждали лагер?
- Някои от тях - сви рамене Грег. - Други са намерили място, докато са бягали от преследвачи или от онези от СОП.
- Ами Беглеца... няма ли... - Като че ли му беше трудно да оформи въпроса си. -Няма ли някакви планове за тях? Каква е крайната му цел?
Останалите се учудиха на въпроса му не по-малко от мен самата. Чак когато Грег отговори: „Не бих казал, че има крайна цел. Просто ни помага да оцелеем", осъзнах, че нито веднъж не съм се запитала защо му е на Лиъм да намери Беглеца. Бях предположила, че заедно със спътниците му го издирват, за да им помогне да се приберат у дома и да предадат писмото на Джак - но ако случаят наистина беше такъв, какво бе подпалило огъня в очите на Лиъм? Ръцете му бяха заровени в джобовете на якето му, но по очертанията им видях, че се свиват в юмруци.
- А ще ни дадете ли някакви насоки? - попитах аз.
- Хм. - Нещо се промени в изражението на Грег; мазна усмивчица превзе лицето му и свободната му ръка кацна върху стъпалото ми. Братята Кайл и Кевин не бяха обелили и дума, откакто се бяхме настанили в импровизирания им лагер между фризерите, но сега се спогледаха с идентични съзаклятнически физиономии на лице. Опитах да преглътна отвращението, надигащо се в гърдите ми. - Със сигурност биха ти се зарадвали там - отбеляза Грег и плъзна ръка нагоре по глезена ми. Започнах да се отдръпвам от допира му, но спрях, когато добави: - Скривалището се намира на едно чудесно местенце в близост до брега, но и там си нямат много момичета. На драго сърце биха приветствали такова... прелестно създание като теб.
Пръстите му продължаваха похода си нагоре по прасеца ми.
- Хубаво ще е да се подслониш там. По-безопасно е, отколкото да се натъкнеш на някое от племената. Една банда Сини се навърта в покрайнините на Норфолк; големи гадняри са. Ще съблекат дрехите от гърба ти. В нашия район пък известно време се подвизаваха племе Жълти, но едно хлапе от нашия лагер твърди, че са ги спипали войниците на СОП.
За пръв път чувах за племена. Значи, групи хлапаци се сплотяваха и скитаха заедно из провинцията, като се пазеха от лошите и се грижеха един за друг? Страхотно.
Топлата, месеста длан на Грег продължи да се изкачва по крака ми, докато не погълна коляното ми, където се задържа - и по-далеч нямаше да стигне. Усетих познатия гъдел в дъното на съзнанието си, жуженето, което надвиваше дори гнева ми, и затворих очи да посрещна очаквания приток на ярки образи. Светложълт училищен автобус, наближаващ по черен път. Размито женско лице, чиято уста пееше беззвучно. Лагерен огън на фона на нощното небе. Кевин и Кайл, приведени над радиочасовник насред претършуван магазин за електроуреди; цифрите на екранчето нарастваха, но не отброяваха времето. Зеленото им сияние пронизваше тъмнината - 310, 400, 460, 500, 620, докато накрая не спря на...
Стиснах ръка в юмрук и започнах да се отделям както от Грег, така и от копринената топлина на спомените му, но Дунди вече ми се беше притекъл на помощ. Пресегна се през скута ми и започна да отлепя пръстите на Грег един по един с изражение на чиста погнуса. Грег от своя страна изглеждаше просто зашеметен; беше изцъклил очи и видимо нямаше никаква представа какво бях направила току-що. Заоглеждах се трескаво със сърце, заклещено някъде между устата и гърдите ми, но като че ли никой не беше забелязал транса ми. Единственият човек, който помръдна, беше Дунди, и то за да се примъкне по-близо до мен.