Майк вече ни беше обяснил на какъв принцип функционира лагерът. Всичките му обитатели – деца, избягали от поправителните лагери, и такива, успели да се крият достатъчно дълго, че изобщо да не попаднат в някой от тях – си имаха свои задължения.
– Аха, именно затова си струва да си под протекцията на Беглеца – отговори Майк. – Соповците не могат с пръст да го пипнат, защото знаят кой е и на какво е способен. Дори Грей се бои от него.
– Сетих се кой е той! – щракна с пръсти Лиъм. – Дядо Коледа!
Зу се изкиска.
– Не си много далеч от истината – отбеляза Майк. – Вероятно ще прозвучи лигаво и ако искате, ми се подигравайте, но тук всеки ден е като Коледа.
Скоро разбрах какво е имал предвид. Като достигнахме поляната, на която вероятно лагеруващите бяха разпъвали палатките си, се оказахме обградени от десетки деца. Вдясно имаше волейболно игрище – с истинска мрежа. Дочух радостни писъци и спрях, за да пропусна няколко момиченца, играещи на гоненица. Именно те грабнаха вниманието на Зу.
Всички изглеждаха щастливи. Ведри и здрави, и лъчезарни. И чисти. Не покрити с рани и синини, и кал като нас, а в хубави дрехи и обувки. Няколко от децата, които се излежаваха под дърветата, оставиха каквото правеха и се спуснаха да ни помогнат с носенето на кашоните към бяла сграда, обозначена като ОФИС/МАГАЗИН, без дори да сме поискали помощта им.
ОФИС/МАГАЗИН беше най-стабилната постройка наоколо и значително се открояваше от малките дървени бунгала с тъмнозелени врати.
– Тук складираме храната – обясни Майк, сякаш по-вълнуващо нещо нямаше да чуем. – И оттук Беглеца ръководи всичко. След малко ще ви представя. И ще го помоля за разрешение да останете известно време.
– Трябва ни разрешение? – учуди се Дунди. – Ами ако откаже?
– Досега не се е случвало – каза Майк и прехвърли кашона върху рамото си, за да преметне ръка през раменете на Дунди. Като видя, че го гледам, се ухили до уши. – Ти със сигурност не си била в Каледония. Несъмнено щях да запомня лице като твоето. – Май се имаше за много чаровен с тъмните си очи и трапчинките си. Надникна към Лиъм, който едва сдържаше усмивката си в очакване да забележи реакцията ми. – Откъде я намери и как мога да се сдобия със същата?
– Попадна ми на една бензиностанция в Западна Вирджиния, и то на доста сносна цена – пошегува се Лиъм. – Беше последната, съжалявам.
Майк се засмя отново и стисна рамото на Дунди, след което изкачи стълбището и се шмугна под белия чаршаф, окачен пред малката верандичка. Погледът ми мина покрай него, но бързо се върна.
Огромното черно ψ беше накарало Зу да замръзне намясто, оцветявайки лицето ù в болнаво жълтеникаво. Аз също не можех да помръдна – не можех да откъсна очи от него. Лиъм се покашля и челюстите му се задвижиха, сякаш се мъчеха да прогонят думите, заседнали на езика му. Той обърна смаян поглед към приятеля си.
– Какво? – попита Майк, забелязал реакцията ни.
– Случайно да има обяснима причина, поради която сте украсили щабквартирата си със символа на смъртните ни врагове?
За пръв път, откакто се познавахме – около два часа, – виждах усмивката на Майк да посърне. Нещо вкамени очите му и накара мускулите по челюстта му да изпъкнат.
– Това е нашият символ, не мислите ли? Това е пси. Би трябвало да представлява нас, не тях.
– Тогава как ще обясниш черното? – настоя Лиъм. – Лентите на ръкавите ви, тениските...?
Имаше право. Всички носеха цвета под една форма или друга. За повечето явно беше достатъчно да вържат черна лента около ръката си, но други, и то не само онези, които бяха ограбили камиона, бяха облечени в черно от глава до пети.
– Черното е липсата на цвят – обясни Майк. – Тук не се делим по цветове. Всички се уважаваме един друг и си помагаме взаимно да разберем способностите си. Мислех, че ако някой би схванал идеята, то това ще си ти, Лий.
– О, не ме разбирай погрешно, направо съм проповедник на идеята ви – увери го Лиъм. – Просто... обърках се, това е. Черното е цветът. Ясно.
Стъклената врата се отвори отново. Майк я задържа с крака си.
– Идвате ли?
За моя изненада, вътре имаше и отопление, и осветление. Електричество – спомних си, че Грег беше споменал нещо за това, че Жълтите поддържали мрежата, но да не би да имаха даже течаща вода?
Предните стаи бяха пълни с одеяла и чаршафи, няколко подредени един върху друг дюшека и сиви пластмасови кофи с неясно предназначение. Задната стаичка – магазинът в комбинацията „Офис/магазин“ – се намираше вдясно от малка, облепена в бели плочки кухничка. Майк помаха на децата в нея, които бъркаха разни вкусотии с дървени лъжици.