Той стана от стола си и ми подаде ръка. Поех я, без да се замислям, и когато стисна пръстите ми, ме обля странно спокойствие. В главата ми цареше тишина. Усетих как се привеждам напред.
– Като чух историята ти, реших, че на всяка цена трябва да се запозная с теб. Да се уверя, че знаеш истината за случващото се, за да не потънеш в тъмна дупка като мен.
– Истината? – Вдигнах уплашен поглед към него. – Какво имаш предвид?
Кланси не пусна ръката ми; само седна на ръба на бюрото си пред мен.
– Какво ти каза за Белия шум от онзи ден жената, която те измъкна от Търмънд, агентката на Лигата?
– Че надзирателите са вмъкнали честота, която само Оранжевите, Червените и Жълтите могат да доловят – обясних. Трябваше да е наясно с това, все пак и те използваха същия метод, за да разкрият местонахождението на лагера по радиото. – Че опитвали да изловят опасните деца, които се укривали.
Кланси пусна ръката ми и се пресегна да обърне лаптопа си към нас. На екрана имаше моя снимка от сутринта, когато ни бяха вкарали в лагера, но текстът до нея не беше досието ми.
– Прочети втория параграф на глас.
Вдигнах недоумяващ поглед към него, но все пак му се подчиних.
– „Надзирател Харис открил несъответствието в Усмирителната сирена в 05:23 на следващата сутрин, след като усетил скрита честота, добавена към звука без негово разрешение. – Спрях за секунда и облизах устни. – След по-задълбочена проверка на записващите устройства в столовата, стигнал до заключението, че тамошната размирица, довела до употребата на Усмирителната сирена в 11:42, била предизвикана от агенти под прикритие от терористичната групировка Детска лига. По негови думи същите тези агенти са внедрили идентификационната честота в Усмирителната сирена. Смята се, че пси-субекти 3285 и 5312, изведени от територията на лагера в 03:34 от агент на Детска лига, са били погрешно идентифицирани като Зелени при първоначалната класификация...“
– Продължавай – подкани ме Кланси, когато гласът ми заглъхна.
– „Субекти 3285 и 5312 се считат за особено опасни. Издадена е заповед за незабавното им залавяне и прекласифициране“... Прекласифициране? – Очите ми пак отскочиха към него. – Но ако съдя по този текст... не са знаели, че... не са... Тоест са разбрали, че съм Оранжева чак след като съм избягала от лагера?
Кланси кимна.
– Така излиза.
– Значи, не съм била в никаква опасност? Нямало е да ме убият?
– О, определено си била в опасност – поправи ме той. – Разполагали са с всички парчета от пъзела и е трябвал само един по-наблюдателен учен, който да ги сглоби. Но ако питаш дали са щели да разкрият тайната ти, ако от Лигата не бяха внедрили онази честота... то отговорът е не, едва ли.
– Тогава защо изобщо го направиха? – зачудих се аз. – Поели са голям риск да спасят само две деца.
– Две изключително ценни деца от крайно рядък вид – поправи ме той. – Деца, които в противен случай щяха да загубят живота си. – Като видя изражението ми, добави състрадателно: – Нали не мислиш, че биха оставили деца като нас живи? Не и Оранжеви способности. Жълти – да, защото те са по-лесно контролируеми, но не и Оранжевите.
Прокарах ръка през лицето си.
– Ами Червените? И тях ли са избили?
– Не – отвърна Кланси. Гласът му стана тих, колеблив. – Сполетяла ги е още по-лоша съдба.
Изчаках да продължи, кършейки ръце в скута си.
– Строго секретната програма на президента. – Кланси скръсти ръце и се наведе назад. – Проект „Джамборе“. Скъпият ми татко обучава специална армия, съставена от всички Червени, събрани от лагерите. Така че сигурно разбираш защо... – Той се покашля. – Защо Лигата иска да си присвои всички останали опасни деца.
Поклатих глава и скрих лице в дланите си. Толкова сценарии си бях представяла – толкова ужасни неща очаквах да са се случили на онези деца, но този беше твърде покъртителен, за да ми хрумне дори.
– Как са могли да ги принудят? – попитах глухо. – Защо са се съгласили?
– Нима са имали друг избор? – отвърна Кланси. – Заплашили са ги, че ако не съдействат, семействата им ще пострадат. Подложили са ги на специална подготвителна програма, чиято цел е била да ги уверят, че са необходими кадри, за които ще полагат добри грижи. Преди баща ми и съветниците му да разберат, че влияя на действията им, успях да наложа някои промени в програмата, така че наистина да се грижат за тях... или поне по-добре, отколкото в лагерите. – Той поклати глава. – Не ги мисли. Някой ден ще се освободят от оковите на баща ми.