— Струва ми се доста рисковано да го зареже тук, където всеки може да влезе и да го открадне — каза бавно Роман. — Спомена, че в Убежището имали солидни охранителни и технически системи, включително сървър, нали така?
— Да — потвърдих. — Но пък понякога се налага да рискуваш, за да спечелиш.
— Просто ми се вижда… безразсъдно. Как е щяла да предотврати кражба? — продължи Роман. — Дори с кола пътят дотук е твърде дълъг, за да реагира навреме.
Сърцето ми заблъска лудо.
— Мислиш, че е на някой друг?
— Мисля, че се е постарала някой да намери това място — отвърна простичко Роман. — Ако тя самата не стигне дотук…
— О! — възкликна радостно Приянка. — Дори няма нужда от презареждане на системата. Просто жакът на втория сървър се е измъкнал. Готово.
Мониторът изпиука и се включи пред усмихнатото й лице. Веднага почувствах промяната в електрическия заряд на устройствата, внезапният изблик на мощност от близкия контакт плъзна по кабелите като кръв по вените.
Роман надникна тревожно към Приянка и застана на пост пред прозореца, за да наблюдава улицата.
— Нещо не ми харесва тук. Ще огледам периметъра за всеки случай.
Докато се обърна да му кажа нещо, той вече бе навън. Клавишите затракаха подобно на картечен залп. Мониторът озаряваше лицето на Приянка в злокобно зеленикаво сияние сред мрачната стая.
— Намираш ли нещо? — попитах я, отивайки до нея. Безкрайният компютърен код, течащ по екрана, не ми говореше абсолютно нищо.
Тя прехапа долната си устна.
— Дай ми минутка. Защитата е много…
Екранът изгасна.
— Какво стана? — извърнах се към нея.
Пръстите на Приянка зашариха по клавиатурата.
— Не знам…
Екранът просветна. В горния му край се появиха три думи.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАННИ…
И замигаха.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАННИ…
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАННИ…
— Какви данни? — учудих се.
Приянка въведе някаква команда.
ФАЙЛОВ ТРАНСФЕР НЕИЗВЕСТЕН ПОТРЕБИТЕЛ…
ПРЕХВЪРЛЯНЕ ЗАВЪРШЕНО…
АРХИВ 1 ИЗТРИТ…
ПРЕХВЪРЛЯНЕ ЗАВЪРШЕНО…
АРХИВ 2 ИЗТРИТ…
— Мамка му! — изруга Приянка. — Някой сваля и трие и данните в сървъра.
— Кой? — учудих се. — Има ли как да разбереш?
ПРЕХВЪРЛЯНЕ ЗАВЪРШЕНО АРХИВ 3 ИЗТРИТ…
Погледът й запрескача между вратата и мигащия монитор.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ ЗАВЪРШЕНО АРХИВ 4 ИЗТРИТ…
— Ще го изключа…
— Не, не го изключвай, може да повредиш данните — спря ме Приянка. — Просто… Ох, дявол да го вземе! Хайде да те видим, хакерче.
Тя вдигна ръце от клавиатурата, хвана монитора и затвори очи.
— Прия?
Тя отвори очи и в същия момент на екрана избухнаха още зелени редове. Букви и цифри се занизаха стремглаво по черното поле между информацията за прехвърлянето на данните и списъка с шифровани файлове.
— Не мога… да вляза…
ПРЕХВЪРЛЯНЕ ЗАВЪРШЕНО АРХИВ 5 ИЗТРИТ…
— Прия? Приянка!
Посегнах към нея и между пръстите ми и рамото й прескочи мощна искра на статично електричество. Прехапах езика си от острата болка, но тя дори не трепна. Очите й бяха широко отворени, зениците й — колкото върхове на игли. Шареха трескаво наляво-надясно, сякаш спеше дълбоко с отворени клепачи.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ ЗАВЪРШЕНО АРХИВ 6 ИЗТРИТ…
Винаги, когато се свързвах с някоя електрическа мрежа, си представях как се разпадам на милион частици светлина и енергия. Знаех, че е невъзможно, че няма как да се слея с електричеството, но логичната мисъл е едно, а инстинктът — съвсем друго. Като гледах Приянка сега, застинала пред монитора, имах чувството, че виждам как щепсел влиза в контакт.
Файлове, изображения и редове компютърен код се стрелкаха толкова бясно по екрана, че мозъкът ми нямаше време да си обясни на какво е свидетел. Очите на Приянка се подбелиха, но не спираха да се плъзгат наляво-надясно, като че сканираха зелените редове с нечовешка скорост.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ СПРЯНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАННИ…
ПРЕХВЪРЛЯНЕ СПРЯНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАННИ…
Вратата се затвори зад мен. Завъртях се тъкмо навреме да забележа как лицето на Роман посърва при вида на Приянка. Той прелетя през стаята, но миг преди да я докосне, цялото й тяло завибрира. Вече не долавях границата между нея и електрическото захранване на сървърите. Роман щракна с пръсти пред лицето й.
— По дяволите, Прия, излез!
— Каза ми да не го изключвам…
— Не, в никакъв случай! — изрева Роман. — Ще изпадне в шок. Отиди… отиди до колата. В багажника има две шишета, на едното пише метопролол, а на другото — халоперидол. Ще ми е потребна и спринцовка.